Кралят на поп-фолка Азис не вижда конкуренция сред колегите си в лекия жанр. Това заяви самият той в интервю пред Нова Телевизия.
„Никой не познавам като конкуренция. Това е защото в жанра, в който се изявявам, те правят съвсем съвсем различни неща. Аз дори не знам да съм голям, аз просто съм с най-многото гледания", заяви певецът.
Костинбродският славей уточни, че измерва любовта на хората именно в гледания. Той може да се похвали със значителен брой превъртания на видеата към песните си в YouTube, като хитът „Хабиби“ от 2015 г. има над 87 милиона.
Азис проговори и за семейството си.
"Дъщеря ми в момента е с майка си – ходят на плуване, на гимнастика, на балет, всякакви неща, които могат да те изградят като личност и характер“, разказа той и допълни, че Рая вече е в пубертета и липсват „лигавщини и глезотии“.
Въпреки това, певецът е на мнение, че понякога е самотно да си Азис. „Аз съм забравил какво е да си Васил вече. Той според мен не съществува, някъде умря. До такава степен се преплетох и се оплетох в себе си и работата си, че Васил го свързвам с едно далечно минало, като бившо гадже – много минало... Много Всаковци срещам, но нито един Азис“, категоричен е фолкидолът.
В интервюто Азис сподели още:
"Войната за гледанията малко ме измори, защото, честно да си кажа, се боря със себе си, да надскоча предишния си проект."
"Вече нито се гримирам, нито се обличам като за участия. Слагам едни дънки и един тишърт и излизам."
"Вече пазарувам. Приятел съм с всички продавачки, имаме истории заедно, питат ме какво прави майка ми, аз ги питам за децата. Вече не се притеснявам да пазарувам и да се движа...
"Затова са милионите ми гледания, защото българинът още го е срам да заяви своя избор. Гледа ме тайно."
„Преди години наистина се приемах за жена. Даже ходих с дамски чанти. Ходих и си купувах.“
"В България хората обичат автентичната музика. Дори старата циганска, дори старата чалга. Трябва да има едно такова чисто носталгично звучене, за да искат пак и пак и пак да я слушат. Защото модерните парчета танцуват само едно лято. Номерът е да направиш шлагер, направиш ли – ти си победител. Хората искат да слушат леко носталгични песни с препратка към миналото. Но това е чисто мое разбиране, може да не съм прав, но как да не съм прав, като имам най-много гледания. "
"Не, не съм добър човек. Не помня кое е последното добро което съм направил. Може би не съм правил добро."
"У дома е тихо като в музей. Изморени сме от хора."
"Замислям се докога ще ми се работи, докога ще ми се пее, какво ще се случи с детето, накъде ще тръгне."
"Много ме е страх някой да не умре от нас, та дори и аз, защото не знам какво ше правят без мен. Не ме е страх от смъртта, от болката от нищо, просто не ми се умира. Бил съм близо до смъртта, при една операция изкарах акъла на докторите и тичаха по коридорите с една огромна машина като за сладолед... не знам каква беше. И ме включиха в тази машина – тогава видях погледа на доктора, който ме погледна с едни черни очи и ми каза "За малко".
"Ако имаш с кого да живееш е много сладко, ако нямаш с кого – все тая, каквото и да имаш."
"Не ми се яде сам, не ми се живее сам."
"Хитър съм, не съм умен."
"Вярвам, че всички хора са проект на извънземните."