Заразих се с апетита, върлуващ из този град. Струва ми се, че той върви след мен като сянка и не ме оставя и за миг на мира.
Спирам се пред величествения монумент на Vittorio Emanuele II, паметник на незнайния воин и Военен музей, а апетитът ми нашепва приказки за божествена пица Маргарита с домати, босилек и щедро количество разтопена моцарела.
Повече прочетете тук: