Една от най-обсебените от духове сгради в света е приютът „Мери Кинг" в Единбург, Шотландия. Построен 17-ти век, той е подслонил стотици хора по време на чумата, затворени под карантина. Повече от тях намират смъртта си там.
Приютът се намира в средновековния стар град на Единбург и от векове продължава да е забулен в митове и мистерии. До него води плетеница от подземни улици.
През 1645 година местният съвет взел решение да се справи с чумата, като затворят жертвите й там, зазидат отвора за няколко години и оставят хората долу да умрат. Така мястото става известно като „улицата на мъката", пише "Репортер".
И днес докато се минава оттам, се чуват гласове и вой на кучета. Докато се разхождате може да почувствате леко подръпване на ръка или крак от сила, която не виждате, разказват местните хора.
Смята се, че това е Ани, малко момиченце, което е било изоставено от родителите си на Коледа през 1644г., когато разбрали, че детето е болно от смъртоносната болест.
Историята разказва как през 1982г. приютът подновява своята дейност. Персоналът на няколко пъти забелязвал призрак на момиченце, свито в един тъмен ъгъл, плачещо за изгубената си играчка.
Тогава те оставили кукла Барби на мястото, където се твърди, че Ани плачела и се криела. Вече почти всеки посетител на приюта оставя по една играчка за малкото момиченце.
Мъртви души без облик и следа
Призраците обикновено не оставят следа от съществуването си в реалния свят. По време на странстванията си те са нематериални - нямат мирис и с малки изключения, не могат да местят предмети. Дори и образа и звуците, които призраците издават, изглеждат като илюзия или халюцинация. Присъствието им може да бъде открито по нежното преместване на въздуха, когато минават наблизо. Някои хора могат да усещат духовете на психическо ниво. Понякога призракът може да бъде видян от някой хора от една група, но не и от другите.
Скептиците дават няколко различни обяснения за така наречените призраци, които хората виждат. Например, учените Лорд и Ричард Уайзмън обясняват, че звуковите вълни с честота под 20 херца обикновено не могат да бъдат чути, но могат да причинят усещането за чуждо присъствие или нервност и страх. Отравяне с въглероден моноксид също се посочва като причина за появата „къщи на духовете" още от 1921 г., защото може да предизвика халюцинации, гадене и чувство на страх.