Анализът на кучешки кости, открити при разкопки в Аляска, показва, че човекът и кучето са живели заедно много по-рано, отколкото се смяташе досега - около 10 000 г. пр. н. е., съобщава БТА.
Костите съдържат следи от протеини от сьомга, което доказва, че кучетата редовно са яли риба, която е трябвало да бъде уловена от хората - признак за опитомяване.
Изследователи от Университета на Аризона откриха 12 000-годишна кост от долната част на крак, която принадлежи на възрастно куче с размерите на вълк, в археологически обект, наречен Суон пойнт, разположен на около 100 км югоизточно от Феърбанкс. Суон пойнт е един от няколкото обекта в района, които съдържат някои от най-старите доказателства за човешко обитаване в щата.
Това древно куче е живяло близо до края на ледниковия период, което предполага, че коренното население на Аляска е създало взаимоотношения с кучетата около 2000 години по-рано, отколкото показваха предишни проучвания. Изследователите смятат, че откритата кост от крак помага да се установят най-ранните известни близки взаимоотношения между хората и кучетата в Америка.
Освен това екипът е открил кучешка челюст на възраст 8 100 години в близкия обект на разкопки Холембек хил южно от Делта джънкшън, предоставяйки доказателства за продължаващото присъствие на опитомени кучета в човешките селища.
“Хората като мен, които се интересуват от заселването на Америка, са много заинтересовани да знаят дали първите жители на континента са имали кучета”, казва научният ръководител на изследването Франсоа Ланой, доцент по антропология в Университета на Аризона. “Сега разполагаме с доказателства, че кучетата и хората са имали близки взаимоотношения по-рано, отколкото знаехме“, казва Ланой.
Химическият анализ разкрива, че костите съдържат протеини от сьомга, което показва, че кучетата редовно са яли риба.
Това е изненадващо, тъй като кучетата от този район и период от време са ловували само сухоземни животни. Следователно най-логичното обяснение е, че кучето се е хранело с риба, уловена от хората - заключават изследователите. Това е сигурна следа, защото те наистина не са преследвали сьомга в дивата природа, казва съавторът на изследването Бен Потър, археолог от Университета на Аляска във Феърбанкс.
Но и Ланой, и Потър отбелязват, че тези доказателства, макар и убедителни показатели за това кога кучетата са били опитомени за първи път, все още са далеч от солидна хронология. По думите на Потър „това поставя екзистенциалния въпрос: какво всъщност е кучето?“
Тези дружелюбни, хранещи се със сьомга кучета, може би все още са били по-близо до опитомените вълци, отколкото до истински ранен пример за видовете уникално отглеждани и опитомени кучета, които съвременните хора познават. Поведенчески те вероятно са изглеждали като кучетата но генетично не са свързани с нещо, което познаваме, обобщава доц. Ланой.