Има една специфична характеристика на любовта, отличаваща я от сексуалния нагон или първичния инстинкт. Това е способността да се дава свобода.
Именно и това е най-висшата форма на любов – да разбираш, приемаш и дадеш лично пространство на този, който обичаш.
Притчата за Соломон, в която две жени спорят за едно дете и твърдят, че и двете са майка, помните ли я", пита в своя статия за your-psychology.com авторът Люба Комитова.
"Неговото решение било да разделят детето на две. И тогава истинската майка се отказала от детето, за да остане то живо. И, Соломон дал на нея детето", разказва тя.
"В живота и любовта, в такива моменти става ясно кой наистина обича. Понякога може да се наложи да се откажем от някого, защото го обичаме. Най-красивото на любовта е точно в това нейно качество – пълно приемане на личността, такава каквато е. Някой хора казват: „Е как така ме обичаше преди, а сега не ме обича?“. Не бих казала, че нещо в обичта се е променило, по-скоро в отношенията, а оттам и преходността на живота и новите потребности. Ако ние не се синхронизираме с променящите се обстоятелства, няма да имаме шанса да видим колко разнообразни нюанси има любовта", заключава авторът.