Обикалящата около Марс сонда Mars Reconnaissance Orbiter позволи на учените от NASA да потвърдят допускането си, че на Червената планета вали сняг. Само че става дума за замръзнал въглероден диоксид, наричан още "сух лед". Това е единственото място в Слънчевата система, където са засечени примери за "сух сняг".
В района, където е марсоходът Curiosity, е прекалено топло за подобно явление, но на полюсите температурата достига минус 125 градуса по целзий - много под точката на замръзване на водата и достатъчно студено, за да се втвърди въглеродният диоксид. През 2008г. мисията Phoenix Lander засече валеж на водни снежинки на Северния полюс, пише dnevnik.bg.
Данните, публикувани в списание Journal of Geophysical Research, напомнят, че като гледаме снимките от Марс, пейзажът ни прилича на пустинно място на Земята, но в действителност е съвсем различен и доста негостоприемен.
"Това са първите категорични данни за засичане на облаци сняг от въглероден диоксид. Те са достатъчно плътни, за да предизвикват снежни валежи на повърхността", обяснява Пол Хейн, водещият изследовател по проекта.
Снеговалежът може да се наблюдава през зимата около Южния полюс на Марс, където отдавна е известно, че има ледени шапки от въглероден диоксид. Хейн и колегите му са проучвали облаците отгоре и отстрани с Mars Climate Sounder - един от шестте инструмента на борда на орбиталната сонда. Този инструмент записва яркостта на 9 честотни вълни във видимия и инфрачервения спектър с цел анализиране на частичките и газовете в атмосферата - температура, размери и концентрация.
Заключенията в статията се основават на наблюдение от марсианската зима на 2006-2007г., при което е установен голям въглеродно-диоксиден облак с диаметър около 500 км, носещ се над Южния полюс, както и по-малки, по-краткотрайни и ниско разположени облаци на 70-80 градуса южна географска ширина.
Руски учени коментират, че предвид структурата на марсианската атмосфера, изводите на колегите им изглеждат убедително. Пред всекидневника РБК те обясняват, ме там значителна част от състава е прах от червеникавите скали, придаващ на небето розов цвят. Насищането с такива частици действа като център за кондензация на валежите при определени условия, но те обикновено се случват рядко.
Д-р Игор Митрофанов, завеждащ лабораторията за космическа гама-спектроскопия на Института за космически изследвания към Руската академия на науките, разказва, че при ниски температури във въздуха на Марс се появяват частички сух лед, падащи на повърхността. 4Това явление напомня на мразовито утро на Земята, когато из въздуха се носят дребни блестящи искрици. Примерно такъв сняг, но от въглероден диоксид, пада на Червената планета. Само че през зимата не се образува пухкава покривка, а по-скоро плътен слой лед, достигащ понякога до 1 метър."