Краят на София в края на 19 век е бил бул. Патриарх Евтимий, откъдето се е откривала гледка към Курубаглар, където сега се намира квартал Лозенец.
През пустите ливади е минавал пътят към Витоша. Куручешме се е казвала ул. Алабин, а от мястото, където се намира НДК, в посока Курубаглар, се е виждал Славейковият дъб, който е на над 500 години.
Виктор Топалов от “Бохемска София” разказа пред Евронюз, че през 1878 г. коренното население на София е било 11 694 души, а само за около 150 години градът расте близо 100 пъти, което не се случва в нито една друга европейска столица.