Милиони фрагменти от космически скали може да са в курс на сблъсък със Земята и Марс, след като НАСА умишлено разби сонда в далечен астероид преди две години, разкрива ново проучване.
Космическите “шрапнели“, които ще ударят нашата планета в рамките на десетилетие, не представляват риск за живота на Земята, но може да предизвикат първите метеоритни дъждове, причинени от човека, съобщава LiveScience.
На 26 септември 2022 г. космическият кораб на НАСА за тест за двойно астероидно пренасочване (DART) целенасочено се сблъска с астероида Диморфос, разбивайки се точно в средата на космическата скала със скорост около 24 000 км/ч.
Епичният удар, който се случи на повече от 11 милиона километра от Земята, беше първият тест за способността на човечеството да пренасочва потенциално опасни астероиди, които представляват заплаха за нашата планета.
Мисията беше голям успех. DART не само промени траекторията на Диморфос, но също така напълно промени формата на астероида.
Снимки на Диморфос, заснети след удара, показват, че сблъсъкът е предизвикал изхвърлянето на голям облак от отломки в Космоса, включително десетки големи камъни, които изследователите смятат, че могат да се разбият в Марс през следващите няколко десетилетия. Нито един от тези по-големи фрагменти не се очаква да удари Земята.
Ново изследване на Европейската космическа агенция разкрива, че по-малките останките от ударения астероид ще достигнат Земята и Луната.
Тези парчета скална маса са безопасни поради миниатюрния си размер - между 30 микрометра и 10 сантиметра. Навлизането им в земната атмосфера може да предизвика ново светлинно шоу в нощното небе.
Все още обаче има известна несигурност относно това кога тези фрагменти ще достигнат до нас и кога ще бъдат видими.
Най-малките фрагменти, които вероятно се движат със скорости до 5400 км/ч, могат да достигнат до нас в рамките на седем години, но вероятно ще бъдат твърде малки, за да създадат падащи звезди в небето, пишат изследователите в проучванет, пише Телеграф.
По-големите фрагменти, които могат да бъдат забелязани, докато изгарят в атмосферата, се движат повече от четири пъти по-бавно и може да достигнат планетата ни след повече от 30 години.
Когато тези по-големи фрагменти доближат атмосферата на Земята, те биха могли да създадат чисто нов метеорен дъжд, който изследователите предварително са нарекли „Диморфидите“. Въпреки това няма да знаем дали това наистина ще се случи, докато тези парчета не започнат да се приближават много по-близо до нашата планета.