Удари на метеорити са причината за разредената атмосфера на Луната, предаде Ройтерс, като цитира данни от ново проучване.
Астронавтите на НАСА, които станаха първите хора, стъпили на естествения спътник на Земята през 60-те и 70-те години на миналия век, откриха непозната дотогава лунна особеност - има атмосфера, макар и доста разредена.
Взетите от тях проби сега разкриват основния физичен процес за това.
Чрез анализ на изотопи на два елемента - калий и рубидий, в девет малки проби от повърхността, взети при пет мисии "Аполо", изследователи установиха, че лунната атмосфера се е образувала и се поддържа основно от въздействието на малки и големи метеорити, които се удрят в естествения спътник на Земята.
Тези атаки "предизвикват високи температури от 2000 до 6000 градуса по Целзий. Това води до разтопяване и изпаряване на скалите на лунната повърхност, подобно на начина, по който се изпарява водата, освобождавайки атоми в атмосферата", казва планетарният учен от Масачузетския технологичен институт и космохимик Никол Ний, водещ автор на изследването. То е публикувано в изданието Science Advances.
Лунната атмосфера е изключително разредена и технически се класифицира като екзосфера, което означава, че атомите не се сблъскват помежду си, тъй като броят им е много малък. За сравнение Земята има плътна атмосфера, отбелязва Ройтерс.
Мисиите "Аполо" бяха екипирани с инструменти, които откриха атоми във въздуха, казва Ний.
Луната постоянно е атакувана от метеорити - в началото на своята история от големи, образували видимите кратер на повърхността й, а напоследък - от по-малки, включително микрометеорити с размер на прах. Някои от атомите, изхвърлени от тези удари, излитат и в космоса. Останалите остават над повърхността в атмосферата, която редовно се попълва с нови метеорити, казват учените.
Лунната атмосфера съдържа основно аргон, хелий и неон, също калий и рубидий, вероятно и други елементи в по-малки количества. Тя се простира от повърхността на Луната до височина от около 100 км. Атмосферата на Земята стига до около 10 000 км от повърхността.
Вместо да изследват атоми в лунната атмосфера, изследователите анализират материал от повърхността, наречен реголит, като заместител. Те използват специален инструмент, за да проучат съотношението на различните изотопи на калий и рубидий.
"Това е възможно, тъй като реголитът взаимодейства с екзосферата още от формирането на Луната, а различните процеси оставят отпечатъци върху изотопния му състав", казва съавторът на изследването Тимо Хоп от германския Институт "Макс Планк" за изследване на слънчевата система.
След десетилетия проучвания на Луната, специалистите продължават да откриват някои от основните процеси, протичащи на нея, допълва БТА.
"Много важни въпроси за лунната атмосфера остават без отговор. Сега можем да отговорим на някои от тези въпроси благодарение на напредъка на технологиите", отбелязва Ний.