Преди 52 000 години кожата на сибирски вълнест мамут е била изложена на ледени условия до степен, че спонтанно се е лиофилизирала, съхранявайки фрагменти от ДНК. Сега учени са използвали тази проба, за да реконструират в три измерения генома на животното, предаде АФП.
Пробивът може да помогне за по-доброто разбиране на изчезналите видове и дори да подтикне усилията за връщането им към живот.
Намираните досега древни ДНК образци обикновено са били под формата на непълни фрагменти, което значително ограничава количеството информация, която изследователите могат да извлекат от тях.
"Сега показахме, че при определени обстоятелства се запазват не само тези ДНК фрагменти, но и оригиналната им подредба", каза пред АФП Олга Дудченко, генетик в Медицинския колеж "Бейлър" и съавтор на изследването, публикувано в сп. "Сел" (Cell).
Разбирането на триизмерната архитектура на генома - пълния набор от ДНК, е от решаващо значение за идентифицирането на активни гени, свързани с определени органи. Това ще допринесе за разбирането, например, как клетките на мозъка му позволяват да мисли, как клетките на сърцето му позволяват да бие и как клетките на имунната система й позволяват да се бори с болестите.
Дълго време се смяташе, че заради бързото разграждане на много малките частици тази информация неизбежно ще бъде изгубена.
Преди около десет години международен екип от учени се зае да открие древен образец с почти непокътната 3D организацията на ДНК до степен, в която може да бъде изцяло реконструирана с помощта на нова техника.
Търсенето доведе до изключително добре запазена проба от вълнест мамут, намерена в североизточен Сибир през 2018 г.
Остава неясно дали животното - женски екземпляр, е умрял по естествен начин или е било убито от хора. Изглежда обаче, че то е било разчленено, като кожата около главата, шията и лявото ухо е останала непокътната.
Изследователите предполагат, че кожата е замръзнала, дехидратирала се е и е преминала в почти стъкловидно състояние, съхранявайки молекулите си и запазвайки формата на хромозомите - структурите, съдържащи нишките на ДНК.
Казано накратко, изследователите се натъкват на парче изсушено месо от вълнест мамут.
За да проучат устойчивостта му, те подлагат парчета от съвременно сушено месо - приготвено в лаборатория и закупено в търговската мрежа, на серия от тестове, симулиращи вида на уврежданията, които древните проби вероятно са претърпели през хилядолетията.
"Простреляхме го с пушка. Прегазихме го с кола", казва съавторката на изследването Синтия Перес Естрада.
Всеки път изсушеното месо се разпадало на малки парчета. "В наномащаб обаче хромозомите бяха непокътнати, непроменени", обяснява изследователката от университета "Райс", предаде БТА.
Едно от основните открития на изследователите е, че мамутите са имали 28 двойки хромозоми - колкото и слоновете, техните най-близки живи родственици.
Преди настоящото изследване обаче всеки е можел да прави своите собствени предположения, отбелязва Олга Дудченко.
Учените също така са идентифицирали няколко гена, които биха могли да бъдат тези, придаващи на вълнестите мамути техните характеристики, като например ген, отговорен за дългите и гъсти мигли.
И макар целта на изследователската група да не е била да върне мамутите към живот, събраната информация би могла да помогне, по думите на учените.
Японски екип планира да клонира вълнести мамути, а американска група се опитва да създаде генетично "мамутизирани" слонове.
Авторите на изследване се надяват, че то може да постави началото на нова глава за палеогенетиката, ако бъдат открити и други образци от този тип.
Според Олга Дудченко вечната замръзналост в Арктика остава обещаващо място за търсене на ДНК, но процесите на мумифициране на някои древни цивилизации, например на домашни животни, също биха могли да запазят много добре тяхната ДНК.