Гренландската акула е хищник, който обитава дълбоките води на Северния Атлантик, край бреговете на Гренландия и Исландия, и може да живее до 500 години.
Досега в научните среди се смяташе, че ниските температури са основен фактор за дълголетието ѝ, но проведено наскоро проучване установи, че причината тази акула да живее толкова дълго е в особения ѝ метаболизъм. Според авторите на изследването констатираното откритие създава предпоставки и ние, хората, да живеем по-дълго и да се радваме на по-добро здраве.
Изследователи от Университета в Манчестър обясниха по време на Годишната конференция на Обществото по експериментална биология, че мускулната метаболитна активност на Гренландската акула е важен фактор за здравето на техните древни сърца – нещо, което може да се окаже и актив за човечеството по отношение на дългия живот.
Изследвахме Гренландска акула и по-точно нейното сърце, което може да ни позволи да разберем по-добре собствената ни сърдечно-съдова система. Както знаем, проблемите със сърцето стават все по-чести и по-сериозни с напредването на възрастта, разясни Елън Кемплисън, един от авторите на изследването.
За да проучат метаболизма на акулите, изследователите анализираха метаболитната активност на ензимите, открити в проби от мускулна тъкан от гренландски акули. Пробите идват от животни на различна възраст и които са живели във води с различна температура. Повечето видове показват вариации в метаболизма си с напредване на възрастта.
„Искаме да определим дали гренландските акули също показват този традиционен признак на стареене, или техният метаболизъм остава непроменен с течение на времето“, коментира Кемплисън, цитиран от El Confidencial.
Резултатите от анализите обаче не показват значителни разлики в мускулната метаболитна активност между различните възрасти. Това означава, че метаболизмът им не изглежда да се забавя с времето и може да играе ключова роля за дълголетието на този тип акула.
Това е много различно от онова, което се случва с повечето животни, които са склонни да показват известна вариация в своята метаболитна ензимна активност с напредване на възрастта. Резултатите подкрепят нашата хипотеза, че гренландската акула не показва същите традиционни признаци на стареене като другите животни, допълни още изследователят.