Мария Луиз фон Франц, швейцарски психолог, писател и научен сътрудник на известния философ Карл Густав Юнг, забелязва тревожна тенденция в средата на 20-ти век – много мъже и жени в зрелите си години остават умствено „закърнели“ в своето съзряване.
Те изследват телата, поведението и живота на възрастните, но тяхното умствено развитие и вътрешна зрялост не се развиват съответно. Франц вижда това като толкова спешен проблем, че през 1959 г. тя изнася серия от лекции за феномена "puer aeternus" , което означава "вечно дете" на латински.
И докато терминът е бил използван в митологията за дете-бог, което остава младо завинаги, Юнг е приел термина, за да опише психологическия профил на индивид, който, подобно на Питър Пан, не успява да порасне.
„Puer aeternus" остава твърде дълго в психологията на подрастващите, т.е. всички онези характеристики, които са нормални на 18 или 17 години, продължават да съществуват и в по-късен живот, в повечето случаи заедно с прекомерна зависимост от майката“, казва веднъж фон Франц.
Тя прогнозира, че проблемът ще бъде изключително силно изразен през следващите десетилетия и прогнозите ѝ се оказват изключително точни – особено сред мъжкото население на западния свят. Свидетели сме на увеличаване на броя на младите мъже, които се борят на много нива да бъдат независими личности – не само финансово, но и духовно, социално, академично, сексуално... Те живеят с родителите си до края на 20-те и 30-те, а понякога и до 40-те си години, като съзнателно избират да останат в познатите, успокояващи граници на грижите на родителите си, вместо да изпробват способностите си в неизследвани води. Те често нямат друга цел или път освен преследването на мигновено удовлетворение. Някои съвременни специалисти дори твърдят, че вечният проблем на детството е първичната невроза на съвремието.
Какво всъщност доведе до това явление?
Психолозите твърдят, че коренът на проблема е, че живеем в епохата на отсъстващия баща (не е задължително той да отсъства физически) – от младите мъже се очаква да напуснат уюта на дома, да преодолеят комплекса на майката и да оформят стойностен живот, но без психологическа подкрепа от баща им. Това е много трудно, особено предвид факта, че отсъстващият баща се отразява и на майката. Това създава ситуация, в която майката е склонна да стане по-авторитетна, за да компенсира липсата на мъжка фигура в мечтания живот, но също така неуспехът на бащата да даде на майката любов и подкрепа създава емоционален глад в нея, който тя се опитва да задоволи чрез връзката с детето, пише zajenata.bg.
Това е моментът, в който се създава "перфектната буря", в която майката се превръща в това, което Юнг нарича "поглъщащата майка", съобщава Academyofideas.
Необходимостта да останеш привързан към майката
Такива майки предпазват и задушават детето си, като се намесват във всеки аспект от живота му. Случва се, въпреки че имат най-добри намерения, те без да искат манипулират детето да остане зависимо от тях в зряла възраст. Често се случва децата да се съгласяват с охота.
Момче, възпитано така, никога не е имало шанс да отстоява себе си, да пада и да се изправя само, да се изправя самостоятелно пред някакви предизвикателства или да взема самостоятелни решения. Той се развива като възрастен мъж с осакатена способност да издържа и преодолява неизбежните предизвикателства и борби, които животът носи. Здравословното желание да се адаптира към реалността и да работи върху своята личност, като и двете включват страх, болка и конфликт, ще бъдат заменени от нуждата му да остане привързан към майка си, независимо дали е майка му, или някой, който е символичен заместител. за нея – може да се случи така, че отчаяно да търси майка в други жени.
„Той търси закрилящия, грижовен, безопасен кръг на майката, стреми се към състоянието на бебето, освободено от всякакви грижи... Нищо чудно, че реалният свят изчезва от очите им“, заключава Юнг.