Учени от университета Флиндърс в Австралия установиха, че природните условия са повлияли на миграцията на ранните хора от Африка през Северна Евразия и Америка, съобщава БТА.
Идеалните условия са били топли и влажни зони с гори и пасища край реки.
Преди повече от 70 000 години групи хора напускат Африка и се заселват в Европа, Азия, Австралия, Южна и Северна Америка. Все още обаче е неясно доколко околната среда, през която преминават, улеснява или пречи на движението им.
Учените са комбинирали климатични модели, генетични данни и археологически доказателства, за да изследват как регионалните природни условия са повлияли на миграцията и да установят каква е трайната ни връзка с околната среда.
Мултидисциплинарният анализ, ръководен от еколога от университета Флиндърс д-р Фредерик Салтър, публикуван в Nature Communications, показва, че макар относителното значение на факторите на околната среда да е различно в различните региони, нашите предци са пътували предимно през топли и влажни райони с гори и пасища в близост до реки.
"Първите мигранти са предпочитали маршрути, които са осигурявали основни ресурси и са улеснявали пътуването, както и региони с комбинация от гори и открити площи за подслон и храна, като същевременно са им позволявали да се разширяват в нови територии", казва д-р Салтър.
В Европа хората вероятно са се разпространили от Плодородния полумесец през Кавказките планини в Скандинавия преди около 48 300 години и в Западна Европа преди около 44 100 години, следвайки по-топлите и влажни условия.
В Северна Азия миграционните пътища са следвали големите реки, за да се справят хората с по-суровите климатични условия, преди да достигнат Берингия, понастоящем потопен сухоземен мост между Сибир и Аляска, преди около 34 700 години.
В Северна Америка хората първоначално са мигрирали по тихоокеанското крайбрежие преди около 16 000 години, а след това, приблизително 3000 години по-късно, са се придвижили навътре по сушата през незамръзващ коридор по река Макензи.
В Южна Америка миграцията следва по-влажните пасища, граничещи с Амазонка, като използва и връзките, осигурени от големите реки преди 14 800 години.
Д-р Салтър обясни, че резултатите от изследването помагат да оценим значението на биоразнообразието за това как нашите предци са се адаптирали към предизвикателствата на околната среда и са ги преодолявали.
"То показва как климатът и екологията са оформили праисторията на човека, подчертавайки ролята на биоразнообразието за оцеляването и мобилността на хората, показвайки, че богатите екосистеми са позволили на хората да процъфтяват в нови среди хиляди години. Кризата на биоразнообразието, която преживяваме сега, застрашава способността ни да процъфтяваме. Въпреки напредналите технологии, с които разполагаме днес, искрено се чудя дали ще издържим дълго, без да запазим по-голямата част от сегашното биоразнообразие."