Три известни колонии на белошипи ветрушки има в България, след като видът се завърна у нас преди 10 години, заяви пред БТА Христина Клисурова, ветеринарен лекар в Спасителния Център за диви животни „Зелени Балкани“.
Най-голямата колония е в Сакар планина, в село Левка, откъдето започва завръщането на вида. Втората е край Стара Загора, край Спасителния център. Там от няколко години текат дейности по завръщането и ние освобождаваме, посредством адаптационни волиери, млади птици в района на Стара Загора. По тази причина имаме и тук една стабилна колония, посочи Клисурова.
Третата, най-малката засега, колония е край Бургас, отбеляза експертът.
Белошипите витрушки бяха изчезнали повече от 20 години като гнездящ вид в България. През 2013 година ние започнахме по първия проект, който беше финансиран по програма LIFE на Европейския съюз за завръщането на вида у нас. В рамките на проект "По-голям шанс за белошипата ветрушка в България - Възстановяване на белошипата ветрушка", LIFE11 NAT/BG/360“, се избира метод чрез директно освобождаване на млади птици в природата. "Тъй като белошипата ветрушка е мигриращ вид, през 2013 година освободихме около 90 птици, които бяха внесени от Испания. И през 2014 година част от тях се завърнаха и образуваха колония в сакарското село Левка. Там екипът ни работеше за пръв път, тъй като това беше историческо място за вида, защото последната дива популация е била регистрирана в региона, посочи ветеринарният лекар.
През 2014 година имаме първото излюпено малко от вида в България от десетилетия. По тази причина броим тази година за първата за полагането на основата за завръщането на вида у нас. И 10 години по-късно, през 2024 година, отбелязваме, че има три известни колонии. През цяла година сме подготвили различни събития по повод годишнината. През 2014 година за пръв път загнездиха белошипи ветрушки в България, каза Клисурова. Един от тези празнични дни е днешният, където в Спасителния център за диви животни на „Зелени Балкани“ се представя дейността на центъра, както и различни презентации, свързани с работата през годините. „Предстои да бъдат опръстенени две белошипи ветрушки, за да демонстрираме как става това. Впоследствие двете птици ще бъдат поставени в адаптационни волиери за освобождаване. Ще открием и една волиера, която построихме през миналата година, която е специално за целите на размножаването на вида в центъра“, каза ветеринарният лекар.
В момента общо двойките в природата на България са около 40-50. Те нямат нужда от нашата помощ и сами си отглеждат поколението. Някои са контролирани, а други са диви. Но скоро започна размножителният период на дивите птици и очакваме увеличение на вида, допълни още Христина Клисурова.
Белошипата ветрушка е много интересен вид птица. Тези птици са дребен вид сокол, който навремето е гнездял, включително и в Пловдив. Обича да бъде близо до хората и гнезди в подпокривните пространства на старите къщи. Интензивното земеделие и нарушаването на местообитанията им е станал причина за изчезването на белошипите ветрушки. Той е мигриращ вид, т.е. в студените зимни дни мигрира в африканските държави като Нигерия и Нигер, отбеляза експертът.
Там се съсредоточава голяма част от нашата популация. Знаем това, защото имаме сателитни предаватели, които сме сложили на определени птици и те ни показват пътя на миграцията. Другото, което е много характерно за този вид и което го отличава от другите хищни птици, е, че той е предимно насекомояден и е от тези, които казваме, че помагат на хората в селското стопанство, тъй като изяжда огромно количество скакалци, щурци, попови прасета, сколопендри и дребни мишевидни гризачи. По тази причина и мигрира, защото по нашите ширини през зимата няма насекоми и на практика няма с какво да се храни. А когато изхранват малки, наблягат на насекомите. Белошипата ветрушка е много полезен за нас вид, разказа Христина Клисурова от Спасителния център за диви животни "Зелени Балкани".