Човешкият вид се заражда в Африка преди повече от 300 000 години, а миграцията му извън този континент преди 60-70 хиляди години бележи началото на глобалното разпространение на Хомо сапиенс. Но накъде се отправят от Африка първите Хомо сапиенс? След дългогодишни дебати ново изследване предлага отговор, съобщи БТА.
Големи групи ловци събирачи в продължение на хиляди години са обитавали като хомогенно население географски район, простиращ се на териториите на днешен Иран, югоизточен Ирак и североизточна Саудитска Арабия, преди да се разселят в Азия и Европа преди около 45 000 години, съобщиха учени в понеделник.
Техните заключения се основават на геномни бази данни от древна ДНК и съвременни геномни данни, съчетани с палеоекологични сведения, според които този регион е представлявал идеален хабитат. Изследователите наричат този регион "хъб" за хората, наброявали едва хиляди, преди в следващото хилядолетие те да се отправят към по-далечни места.
Резултатите ни дават първата пълна картина за местообитанието на предшествениците на всички съвременни неафриканци в ранните етапи на колонизирането на Евразия, каза молекулярният антрополог Лука Пагани от Университета на Падуа, Италия, и старши автор на изследването, публикувано в сп. "Нейчър комюникейшънс".
Антропологът и съавтор на изследването Майкъл Петралия, директор на Австралийския изследователски център за човешка еволюция в университета "Грифит", каза, че изследването е "разказ за нас и нашата история - целта ни бе да разкрием част от загадките за нашата еволюция и разпространението ни по света". Той добави, че комбинирането на генетични и палеоекологични модели е позволило на учените да допуснат къде е било мястото, обитавано от ранните човешки популации, след като са напуснали Африка.
Тези хора са живели на малки, подвижни групи от ловци събирачи, казаха учените. Местообитанието е предлагало разнообразни екологични условия - от гори до пасища и савани, с вариращи сухи и влажни периоди. Вероятно в този хъб е имало достатъчно разнообразни ресурси, с доказателства за лов на диви газели, овце и кози, каза Петралия. "Диетата им се е състояла от ядливи растения и малък до едър дивеч. Групите на ловците събирачи вероятно са обитавали низините през по-хладните месеци и в планинските региони през по-топлите месеци", каза Петралия.
Хората, обитавали този регион навремето били тъмнокоси и с тъмна кожа, вероятно напомнящи етническата група Ануак, която днес живее в части от Източна Африка, каза Пагани.
Пещерното изкуство се появява, след като хората напускат този регион. Тези културни постижения вероятно са се оформили в хъба, добави Пагани.
Разпръскването на Хомо сапиенс в различни посоки извън региона поставя основата за генетичните различия между днешните обитатели на Източна Азия и европейците, казаха изследователите.
"Намираме за особено полезни старите геноми, отпреди 45 000 години до 35 000 години", каза молекулярният антрополог и ръководител на изследването Леонардо Валини от Университета на Падуа и Университета на Майнц, Германия.
Учените са създали начин да разгадаят широкото генетично смесване на населението, настъпило след напускането на "хъба", за да го очертаят. Преди основната миграция отпреди 60-70 хиляди години, Хомо сапиенс е предприемал по-кратки екскурзии извън Африка.
Хомо сапиенс не е първият човешки вид, живял извън Африка. Древното смесване на видовете е причина за малък принос от страна на неандерталците в ДНК на съвременните неафриканци.
"Неандерталците доказано са били в региона преди идването на Хомо сапиенс, така че е възможно хъбът да е бил мястото на това взаимодействие", каза Валини.