"Преди между 14 000 до 13 000 години климатът става по-топъл и повечето части на Европа постепенно се превръщат в гори, каквито са днес", казва Хъ Юй.
"Това опреснява познанията ни как човешките същества са оцелели през ледниковата епоха", добави колегата му и съавтор на изследването Хъ Юй от Пекинския университет.
Европа не е била рай по време ледниковата епоха, когато огромни ледници са заемали значителни части от континента и са превърнали обширни площи в негостоприемни за хората, съобщи БТА, като цитира данни от ново проучване.
Апенинският полуостров, за който преди се смяташе, че е бил убежище за хора през този период, е бил точно обратното – всички негови жители са загинали.
Докато някои популации кротуват и оцеляват в относително по-топлите части на Европа, включително във Франция, Испания и Португалия, други измират на Апенинския полуостров, сочи проучването.
Европа е била дом на неандерталците, но след като те са изчезнали преди около 40 000 години, предшественикът на нашия вид - хомо сапиенс, се установява на континента.
Единствените хора, оцелели през този най-суров период в Европа, са били ловци-събирачи, намерили убежище в части от Франция и Иберийския полуостров, установи проучването.
Изследването също така дава представа за появата на характеристики като светлата кожа и сини очи при европейците.
Но видът ни - нов имигрант в Европа, все пак оцелява, макар и с големи трудности.
Този регион е бил отново заселен преди около 19 000 години от ловци-събирачи от Балканите, които впоследствие се разпространяват в цяла Европа.
Хомо сапиенс се е появил преди около 300 000 години в Африка, след което се разпространява по целия свят, достигайки Европа преди поне 45 000 години.
"Голяма изненада е, че хората там са изчезнали", казва водещият автор на изследването Йоханес Краузе, директор на Института "Макс Планк" за еволюционна антропология.
"Това е най-големият древен набор от геномни данни в Европа ловци-събирачи, създаван някога", казва палеогенетикът Козимо Пост от университета в Тюбинген, Германия, водещ автор на проучването. Данните са публикувани в списание "Нейчър".
Определени черти на западноевропейските ловци-събирачи, известни със сини очи и тъмна кожа, се различават от тези в Източна Европа, които имат светла кожа и тъмни очи. Тези две популации започват да се кръстосват едва преди около 8000 години, след като първите фермери пристигат в Европа от Анадола – съвременна Турция, и изтласкват всички ловци-събирачи на север.
Представители на вида хомо сапиенс, навлезли в Европа след миграцията от Африка, са били тъмнокожи. Данните за генома показват промяна към светла кожа сред хората в Европа преди между 14 000 и 8000 години, което се ускорява с последващото разпространение на земеделието на континента.
Тогава различни групи ловци-събирачи бродят из европейските територии, ловуват големи бозайници, включително вълнисти мамути, носорози и северни елени, събрат ядливи растения. По време на най-студения период от ледниковата епоха континентални ледници покриват половината площи в Европа, а голяма част от останалите са тундра със замръзнала почва.
Учени представиха анализ на данни за генома на 356 ловци-събирали, обитавали региона преди между 35 000 и 5000 години - време, включващо най-студения период на ледниковата епоха между 25 000 и 19 000 години. Това дава възможност да се дешифрира динамиката на населението в праисторическа Европа, включително движението на групи от хора и някои техни основни физически черти.
)