С пристигането на първите земеделци в Скандинавието преди 5900 години ловците събирачи са изчезнали в рамките на няколко поколения, сочат данните от проучване, цитирано от БТА.
Резултатите от изследването на учени от университета в Лунд, Швеция, противоречат на преобладаващото досега мнение. Заключенията им се основават на ДНК анализ на скелети и зъби, открити на територията на съвременна Дания.
Изследването, публикувано в сп. "Нейчър", показва, че през изминалите 7300 години в Дания населението се е сменило почти изцяло два пъти. Първата смяна се е случила преди 5900 години, когато земеделци с различен произход и външен вид са изтласкали общностите на събирачи, ловци и рибари, които преди това са населявали Скандинавието. В рамките на няколко поколения почти всички ловци събирачи са изчезнали.
„Този преход досега беше представян като мирен. Нашето проучване обаче показва обратното. Освен насилствената смърт, вероятно и нови патогени от добитъка са спомогнали за заличаването на много събирачи“, каза Ане Биргите Нилсен, геолог и ръководител на Лабораторията за радиовъглеродно датиране в университета в Лунд.
Хиляда години по-късно, преди около 4850 години, настъпва друга промяна в популацията - хора с генетични корени от Ямная, скотовъдци с произход от Южна Русия, се преселват в Скандинавието и унищожават предишното земеделско население. Отново може да става дума както за насилие, така и за нови патогени, предполагат изследователите. Тези хора с едри кости водели полуномадски живот в степите, опитомявали животни, отглеждали добитък и се придвижвали на големи площи с коне и каруци.
Обитателите на района са били смесица от Ямная и източноевропейски неолитни хора. Този генетичен профил е доминиращ в днешна Дания, докато ДНК профилът на първото земеделско население е на практика заличен, констатират учените.
"Този път е имало и бърза смяна на населението, като почти не са останали потомци на предшествениците. Не разполагаме с толкова много ДНК материал от Швеция, но това, което имаме, сочи подобен ход на събитията. С други думи, много шведи до голяма степен също са потомци на тези полуномади", отбелязва Биргите Нилсен.
Резултатите не просто опровергават досегашните теории за мирни срещи между групи хора. Проучването дава и по-задълбочено разбиране на историческите миграционни потоци, както и на тълкуването на археологическите находки и промените в растителността и земеползването, отбелязват експертите.
"Данните ни помагат да подобрим познанията си за наследствеността и разбирането за развитието на някои заболявания. Нещо, което в дългосрочен план може да бъде от полза, например в медицинските изследвания", отбелязва още Биргите Нилсен.