Дирк Шулце-Макух е астробиолог от Техническия университет в Берлин, Германия. В свое проучване той твърди, че в желанието си да открием живот на Марс, ние може да сме погубили потенциално събраните микроорганизми.
Германският учен твърди, че методите ни за откриване на живот са смъртоносни сами по себе си.
Когато кацнаха на Марс през 1976 г., двата спускаеми апарата "Викинг" имаха задача да търсят биосигнатури - следи от молекули, които показват наличието на живот, съобщава Dir.bg.
Към днешна дата това са единствените специализирани биологични експерименти, извършени на Марс.
Един от тези експерименти, газовият хроматограф-масспектрометър (GCMS), откри хлорирани органични вещества. НАСА заяви, че резултатът най-вероятно е причинен не от марсиански бактерии, а от замърсяване с човешки почистващи продукти.
Сега знаем, че хлорираните органични вещества са местни за Марс, въпреки че остава неизвестно дали са произведени чрез биологични или небиологични процеси.
Апаратите на НАСА имат доста любопитна процедура за търсене на следи от живот. Те нагряват събраните пробите, за да отделят различните материали в тях.
Температурата е толкова висока, че буквално е способна да изпепели органичните вещества.
Други апарати за търсене на живот също могат да са потенциално смъртоносни за него. Пример за това е, етикетирано освобождаване и пиролитично освобождаване. Методите включват вливане на марсиански проби с течност, след което тя се тества за признаци на метаболизъм и съответно фотосинтеза. Но е възможно тази течност да убие микроорганизмите, еволюирали в сухия свят на Червената планета.
Всъщност, всички експерименти за търсене на живот на Марс предполагат, че той ще прилича изключително много на земния.
Едва отскоро учените знаят, че животът може да се оптимизира, за да процъфтява при много сухи условия. А Марс е много сух.
"Сега нека попитаме какво би се случило, ако излеете вода върху тези микроби, адаптирани към сухота. Може ли това да ги смаже? От техническа гледна точка бихме казали, че ги хиперхидратираме, но с прости думи би било по-скоро като да ги удавим", обяснява Шулце-Макух.
"Би било все едно извънземен космически кораб да ви намери да се скитате полумъртъв в пустинята и вашите бъдещи спасители да решат: "Хората имат нужда от вода. Нека поставим човека в средата на океана, за да го спасим!" Това също нямаше да работи."
Интересното е, посочва той, че признаците на живот, идентифицирани в експеримента с пиролитично освобождаване, са много по-силни при сухия контролен цикъл, който не добавя вода към пробата. Според немският учен това говори, че е много вероятно на Марс наистина да има живот.
Шулце-Макух предложи още през 2007 г., че Марс може да бъде домакин на живот, адаптиран към екстремна сухота, който включва водороден пероксид. Резултатите от сондите "Викинг" може би дори подкрепят тази хипотеза.