В стари времена се е вярвало, че сред най-ценните човешки ресурси за една нация са войниците и учителите. И без едните, и без другите нациите е нямало как да просъществуват. Времената са се променили много, но и до ден днешен в някои страни двете категории специалисти имат своето заслужено място и срещат специално отношение.
И докато у нас за учителите се смята, че „това им е работата“ в някои държави по света самите те, професията им и усилията, които полагат, са поставени на пиедестал. Съответно, всеки учител получава специално отношение и се ползват от някои привилегии, пише сайтът gramoten.bg.
Турция
„Учителите са единствените хора, които могат да спасят нацията.“- Мустафа Кемал Ататюрк.
Още с основаването на турската държава, нейният създател Ататюрк е заявил, че тя може да просъществува и нейната нация да е успешна, ако учителите са на почит и не им липсва нищо. Въпреки перафразирана, тази мисъл и до ден днешен е силно заложена в отношението към учителите в южната ни съседка. Тя се свързва изключително с Ататюрк и неговото благоговеене пред учителите.
Към днешна дата, всеки учител със стаж над 5 години, получава от държавата като комплимент дипломатически паспорт. С този дипломатически паспорт учителите се ползват от привилегията да пътуват безпроблемно и безвизово в редица държави по света. За справка, обикновеният турски паспорт, дава възможност безвизово посещение на едва 20 държави по света. Един от другите бонуси е, че учителите в Турция са със статут на държавни служители от висок ранг.
Япония
“По-добро от хиляда дни на самостоятелно учене е прекарването на ден с добър учител“- японска поговорка.
В Япония учителите винаги са се третирали като специални. Те са били единствените поданици, които не трябвало да се покланят на императора. Днес, тяхното специално място в обществото не се е променило. Те все още са обект на дълбоко уважение. Практика е учителите да носят значки или други отличителни знаци, за да могат хората да могат да отдадат почитта и уважението си към тях, без оглед на това дали ги познават, или не.
Учителите в Страната на изгряващото слънце получават едни от най-високите заплати в страната. Търсенето на учители тук е винаги голямо. Работи си на принципа, че учителите никога не са достатъчно, камо ли излишни.
Филипини
“Учителят променя вечността: никой не може да каже къде спира неговото влияние“- неизвестен автор.
Във Филипините учителите са също със статут на държавни служители. Те се възползват от всички бонуси, които държавните служители получават, като получават и други допълнителни. Освен, че в тази държава учителите получават финансови бонуси според постигнатите резултати, те се възползват и от допълнителна заплата два пъти в годината- веднъж в края на пролетта и веднъж в началото на зимата.
Друг финансов стимул за учителите са сумите, които се предоставят за облекло и за пособия и материали, които са необходими за безпрепятствен учебен процес. Филипинските учители са едни от най-богатите специалисти в държавата и държавата се грижи за тях.
Шри Ланка
„Този, който преподава, дава очи“- поговорка от Шри Ланка.
Шри Ланка е друга държава, в която учителите са със статут на държавни служители. Като такива, те трябва да се пенсионират най-късно на 60 години, до която възраст се счита, че са активни и трудоспособни.
При желание, един тамошен учител може да се пенсионира веднага след навършване на 50 годишна възраст, с право да получава в пълен размер полагащата му се пенсия. Ранното пенсиониране е стимул за много млади да предпочетат тази професия. По този начин възрастните учителите отстъпват място на прохождащите в професията колеги. От друга страна, ранното пенсиониране е свързано с постигането и на определени резултати, което стимулира учителите да работят съвестно.
В тези изброени държави да си учител се смята за чест. Както хората не могат да си позволят негативно отношение към учителите, така и учителите не могат да си позволят да злепоставят или да дискредитират себе си или професията си. Хората внимават със своето отношение да не засегнат учителя, а учителят внимава в своята работа да не допуска грешки или да не действа по начин, който е неприемлив в обществото. И така, обществото се отблагодарява на учителите с тези облаги, а учителите си ги заслужават, като вършат работата си достойно и съвестно.