Един от най-старите оцелели библейски ръкописи, почти пълна 1100-годишна еврейска Библия, се предлага на търг за над 30 милиона долара, съобщава БТА.
Кодексът на Сасун, подвързан с кожа и написан на ръка пергаментен том, съдържащ почти цялата еврейска Библия, ще бъде продаден на търг в „Сотбис“ в Ню Йорк през май. Очакваната му продажба е доказателство за все още благоприятния пазар на произведения на изкуството, антики и древни ръкописи дори в условията на световна криза. Аукционната къща засилва интереса с надеждата да привлече институции и колекционери да се включат в наддаването. Първоначалната оценка е от 30 до 50 млн. долара.
В сряда Музеят на еврейския народ в Тел Авив откри едноседмична изложба на ръкописа, част от световна обиколка на артефакта в Обединеното кралство, Израел и Съединените щати преди очакваната му продажба през май. „Съществуват три древни еврейски библии от този период“, казва Йосеф Офер, професор по библеистика в израелския университет „Бар-Илан“ - Кодексът на Сасун, Кодексът от Алепо от Х в. и Ленинградският кодекс от началото на ХІ в.“ По-стари са само свитъците от Мъртво море и няколко фрагментарни ранносредновековни текста, а „еврейската Библия в цялост е сравнително рядко срещана“, казва той.
Започвайки няколко века преди създаването на Кодекса на Сасун, еврейските учени книжовници, наричани масорети, започват да кодифицират устните традиции за това как правилно да се изписват, произнасят, преписват и пеят думите на най-святата книга на юдаизма. За разлика от свитъците на Тора, където ивритските букви са лишени от гласни и препинателни знаци, тези ръкописи са съдържали обширни анотации, които са давали указания на читателите как да произнасят правилно думите.
Къде точно и кога е създаден Кодексът на Сасун, все още не е ясно. Шарон Либерман Минц, старши специалист по юдаистика в „Сотбис“, каза, че радиовъглеродното датиране на пергамента дава приблизителна дата 880-960 г. Стилът на писане на кодекса подсказва, че неговият създател е неуточнен книжовник от началото на X в. в Египет или Леванта. „Това е появата на библейския текст в днешния му вид“, каза Минц и добави: „Той е основополагащ не само за юдаизма, но и за световната култура“. Въпреки че със сигурност е древен и рядък, учените казват, че Кодексът на Сасун не може да се сравнява с качеството на своя съвременник – Кодексът от Алепо. „Всеки здравомислещ учен-масоретик би предпочел Кодекса от Алепо пред Кодекса на Сасун, без никакво съмнение или колебание“, казва Ким Филипс, библейски експерт в Университетската библиотека в Кембридж. Той каза, че качеството на преписа е „изненадващо небрежно“ в сравнение с този от Алепо. Кодексът от Алепо, датиран около 930 г., е смятан за златния стандарт на масоретските библии в продължение на около 1000 години. В полетата на Кодекса на Сасун има бележка от по-късен учен, който казва, че е проверил текста му спрямо Кодекса от Алепо - наричайки ръкописа с арабското му заглавие а-Тадж, „Короната“.
„Кодексът от Алепо е по-прецизен от Кодекса на Сасун, в това няма съмнение“, казва Офер и добавя: „Но тъй като липсват една трета от страниците му, в тези части, които отсъстват, настоящият ръкопис има голямо значение“. 792-те страници на Кодекса на Сасун съставляват около 92% от еврейската Библия. Тези свещени ръкописи са били защитавани и ценени от сирийските еврейски общности в продължение на векове до XX век. Как Кодексът на Сасун е оцелял през вековете, е епопея сама по себе си.
Бележка върху ръкописа свидетелства за неговите собственици през изминалите векове: Човек на име Халаф бен Абрахам го дал на Исаак бен Езекил ал-Атар, който го дал на синовете си Езекил и Маймон. По-късно ръкописът мигрира на изток до древния град Макисин в днешна североизточна Сирия, където през XIII в. е подарен на синагога. Някъде през следващите десетилетия синагогата е разрушена, а кодексът е поверен на Салама ибн Аби ал-Фахр до възстановяването на синагогата. Синагогата така и не е възстановена, но книгата оцелява. Местонахождението на кодекса през следващите 500 години остава неясно, докато през 1929 г. не се появява отново във Франкфурт, Германия, и не е закупена от легендарен колекционер на еврейски ръкописи, чието име носи и до днес. Дейвид Соломон Сасун е роден в Бомбай син на иракски еврейски бизнес магнат, който изпълва лондонския си дом с огромна колекция от еврейски ръкописи. „Неговият капацитет е бил поразителен, както по отношение на броя, така и по отношение на стойността на това, което е успял да намери“, казва Ракел Укелес, ръководител на колекциите в Националната библиотека на Израел. Сасун обикаля из Европа, Близкия изток и Северна Африка и купува стари книги, като до смъртта си през 1942 г. е събрал над 1200 ръкописа. След смъртта му имуществото на Сасун е разделено, а кодексът е продаден от „Сотбис“ в Цюрих през 1978 г. за около 320 000 долара на пенсионния фонд на Британските железници, който няколко години по-рано започва да инвестира в изкуство. Пенсионният фонд продава Кодекса на Сасун 11 години по-късно за сума, която е 10 пъти по-висока от първоначалната му цена. Джаки Сафра, банкер и колекционер на произведения на изкуството, го купува през 1989 г. за 3,19 млн. долара и сега го излага на търг в "Сотбис".
Ако бъде постигната целевата цена, Кодексът на Сасун може не само да задмине най-скъпия еврейски документ - продадения през 2021 г. за 8,3 млн. долара Махзор на Луцато, молитвеник от XIV век. Той може да счупи и рекорда за най-скъп исторически документ, продаван някога на публичен търг. В момента тази чест се пада на копие на Конституцията на САЩ от 1787 г., продадено през 2021 г. за 43 млн. долара.
Йоел Финкелман, бивш куратор на юдаистиката в Националната библиотека на Израел, заяви, че цените на юдаистичните ръкописи са се покачили през последните години, но предложеният от "Сотбис" диапазон е „друга лига“. Малко институции и само шепа свръхбогати колекционери биха могли да си позволят такава цена. Съществуват обаче прецеденти, при които музеи обединяват усилията си за закупуване на ценни ръкописи или филантропи даряват покупките си на библиотеки и други организации. Укелес припомни, че Националната библиотека на Израел е успяла да закупи седем от ръкописите на Сасун, когато колекцията му е била продадена на търг през 70-те години на ХХ век, „но този се изплъзна“. „И така, за нас това е възможност да върнем това голямо съкровище у дома“, каза ръководителят на колекциите в Националната библиотека.