Нобеловият комитет по физика на Кралската академия на науките на Швеция ще назове днес по обед името на лауреата на Нобеловата награда в тази област за 2022 г., предаде ТАСС.
От 1901 г. Нобеловата награда е връчена 609 пъти. Лауреати са 943-ма души и 45 организации. Призът в област физика е присъден 115 пъти на 219 души.
Имената на лауреатите се пазят в строга тайна до момента на публичното им огласяване. От 2002 г. компания "Кларивейт" се опитва да прогнозира кой ще бъде удостоен с приза въз основа на индексирането и цитирането на работите на учените. Тази година тя прогнозира, че ще бъде отличен Имануел Блох, Германия, за изследванията му в областта на квантовите системи от множество тела, използващи свръхстудени атомни и молекулни газове, които откриват пътя за квантово моделиране на "изкуствени твърди тела".
Сред възможните кандидати е и американецът Стивън Куейк, който работи в граничната област между физика и биология. Друга прогноза сочи към Такаши Танигучи и Кенджи Ватанабе от Япония, чиито разработки стоят в основата на революцията в изследванията на електронното поведение на двумерните материали.
Според шведски експерти за наградата са достойни и французойката Ан Л'Юлие, канадецът Пол Коркъм и унгарско-австрийският учен Ференц Краус за новаторския им принос в изследванията за това, което се случва с материята на ниво молекулярни взаимодействия в рамките на квинтилионна част от секундата. Френската изследователка бе член на Нобеловия комитет от 2007 г. до 2015 г., което може да понижи шансовете й да бъде удостоена с наградата.
Според действащите правила, Нобеловите награди за физика и за химия се присъждат само на автори на статии, публикувани в рецензирани издания. Откритията им трябва да бъдат съществени и признати от световната научна общност. Затова експериментаторите получават наградата по-често от теоретиците, които претендират за приза за признато обяснение на известно явление.
Най-младият лауреат на наградата за физика е Лорънс Браг от Австралия (25 г.), който е отличен през 1915 г. заедно с баща си Уилям Хенри Браг за изследването на кристали с помощта на рентгенови лъчи. Най-възрастният носител на приза е американецът Артър Ашкин, който е удостоен с Нобеловата награда през 2018 г., когато е 96-годишен.
Наградите се връчват на церемония на 10 декември, денят на смъртта на Алфред Нобел. След двегодишно прекъсване заради пандемията, тържеството отново ще се проведе в Стокхолмската филхармония, където лауреатите ще получат от ръцете на шведския крал Карл XVI Густав златен медал с портрет на Нобел и диплома.
Размерът на паричната премия на Нобеловата награда е 10 милиона крони, равняващи се на малко над 900 000 щатски долара по настоящия обменен курс, допълва БТА.