Нобеловата награда за мир, връчена за първи път през 1901 г., се присъжда на тези, които са имали най-голям принос "за братството между нациите, за премахването или намаляването на постоянните армии и за провеждането и насърчаването на мирни конгреси", посочва ДПА, като представя факти, свързани с отличието.
Наградата носи името на шведския индустриалец и изобретател на динамита Алфред Нобел.
Конфликти като Първата и Втората световна война са имали роля за решението да не се връчва отличието в някои от следните години: 1914, 1915, 1916, 1918, 1923, 1924, 1928, 1932, 1939, 1940, 1941, 1942, 1943, 1948, 1955, 1956, 1966, 1967 и 1972.
Петимата членове на комитета, присъждащ наградата, се назначават от норвежкия парламент за срок от шест години. Те са независими от парламента.
Сред тези, които имат право да предлагат кандидати за отличието, са депутати, представители на академичните среди, бивши нобелови лауреати, директори на институти за изследване на мира, бивши и настоящи членове на Нобеловия комитет.
Международният комитет на Червения кръст е печелил наградата три пъти (1917, 1944 и 1963), а Върховният комисариат на ООН за бежанците - два пъти (1954 и 1981).
Първата Нобелова награда за мир е присъдена на основателя на Червения кръст Анри Дюнан и създателя на Френското дружество на приятелите на мира Фредерик Паси.
Най-младият носител на наградата е била Малала Юсафзай, която беше на 17 години, когато я спечели през 2014 г.
Най-възрастният носител на отличието е бил Юзеф Ротблат, удостоен през 1995 г. на 87-годишна възраст.
До 2018 г. 17 жени са получавали наградата.
Трима лауреати са се намирали в затвора по времето, когато са били отличени - германският пацифист и журналист Карл фон Осиецки (1935), мианманската защитничка на демокрацията Аун Сан Су Чжи (1991) и китайският борец за правата на човека Лю Сяобо (2010).
Една Нобелова награда за мир е била присъдена посмъртно - на Даг Хамаршелд през 1961 г. От 1974 г. е решено, че наградата не може да се присъжда посмъртно, освен ако смъртта не е настъпила след обявяването на отличието.
Имената на кандидатите за наградата не могат да бъдат оповестявани за период от 50 години. Сега се знае, че Йосиф Сталин е бил номиниран два пъти, а Адолф Хитлер е бил предложен през 1939 г. Махатма Ганди е бил номиниран през 1937, 1938, 1939, 1947 и 1948, малко преди убийството му.
През 2016 г. е имало рекорден брой кандидати - 376, от които 228 човека и 148 организации.
До 2020 г. са наградени общо 107 човека и 25 организации.
Тазгодишната награда е на стойност 10 милиона крони (1,1 милион долара).