Петдесет години след като американски астронавти за пръв път стъпиха на Луната, учените са на мнение, че събраните от повърхността й скални образци ще ни помогнат да предвиждаме вулканичните изригвания на Земята с по-голяма точност, предава Ройтерс.
Базалтовите фрагменти, които много приличат на земните вулканични скали, представляват свидетелства за вулканичното минало на Луната, което е било факт допреди 1,5 -2 милиарда години.
Изследвайки вулканични образци от Луната, от Марс и от астероида Веста, учените сравняват как са се образували скалите при различни гравитационни условия. И по-специално - как притеглянето е повлияло на магмата, превърнала се в скала, преди милиарди години.
Лунните образци са ценни с това, че са оформени при по-малка гравитация, което променя начина, по който кристалите и разтопената маса си взаимодействат при оформянето си. По аналогия могат да се направят изводи за процесите, които протичат при земна гравитация в нашите вулкани.
За изследването, провеждано в Оксфорд от Великобритания, САЩ и Испания, НАСА специално предостави 18 лунни образци, които обикновено се държат под ключ в Космическия център "Джонсън" в Хюстън, щата Тексас.
Между 1969 и 1972 година над 2000 образци бяха събрани от шестте мисии на Аполо, кацнали на Луната. Тяхната обща маса беше 382 килограма, като сред тях фигурираха скали, камъни и прах от лунната повърхност.
В лабораторни условия с използването на националния синхротрон на Обединеното Кралство пробите бяха подложени на електронно въздействие, при което се излъчва светлина 10 милиарда по-ярка от слънчевата. По такъв начин образците могат да бъдат детайлно проучени, без да бъдат повредени. Така учените съумяват да изучат "личната история" на отделните кристали.
По този начин могат да се получат данни за поведението на земните вулкани - как и кога ще изригнат. От получените данни може да се изготви по-ясна картина за формирането на Луната и на планетите.