Елизабет Търтъл бе много радостна в края на миналия месец, когато получи телефонно обаждане от НАСА - проектът й да бъде изпратен дрон до най-голямата луна на Сатурн - Титан, която тя изследва от 15 години, получи зелена светлина и вече е с бюджет от около 1 милиард долара, предаде Франс прес.
Но изстрелването на "Дрегънфлай" е планирано едва за 2026 г. Това не е ли обезсърчаващо? "Времето минава бързо, трябва да се свършат много неща", отбеляза 52-годишната планетоложка "Зиби" Търтъл от лабораторията по приложна физика в университета "Джонс Хопкинс".
Предвижда се 600-килограмовият "Дрегънфлай" да кацне на Титан, на 1,4 милиарда км от Земята, отвъд Марс и Юпитер, едва през 2034 г.
"Покрайнините на Слънчевата система са далеч", коментира "Зиби" Търтъл, която сякаш е изненадана, че й задават въпроси за продължителността на междупланетните пътувания. - Човек трябва да е търпелив."
Темповете, с които се развива планетологията, нямат аналог. Разстоянията са толкова големи, а роботите, които се изпращат в космоса, са толкова усъвършенствани, че учените посвещават живота си на няколко мисии. "Зиби" Търтъл, която се е обучавала в Масачузетския технологичен институт и университета на Аризона, си спомня за първите снимки на Титан, направени от телескопа "Хъбъл" през 90-те години на миналия век. Тя е сред първите изследователи, получили през 2004 г. близки снимки на Титан, които бяха изпратени от изстреляната 7 години по-рано сонда "Касини".
"Беше вълнуващо да се видят облаци на Титан - каза тя. - Нямахме обаче никаква представа какво има на повърхността на луната, различавахме единствено светли и тъмни райони."
По-късно европейската сонда "Хюйгенс" изпрати снимки и светът видя корита на реки на Титан. Така за няколко години бе създаден "портрет" на Титан - странно небесно тяло, на което температурата е минус 179 градуса Целзий. То е с по-големи размери от тези на Меркурий и Луната, а кората му е формирана от лед. На Титан има реки и езера от течен метан.