Гюлета, използвани от отрядите на Влад Цепеш при обсадата на Свищовската крепост, е открил при археологическите проучвания в района проф. Николай Овчаров.
Пред журналисти днес той показа находките от първите 10 дни на археологическата експедиция на крепостта "Калето", финансирани от община Свищов. По думите му има неоспорими доказателства от писмените извори, че воеводата Влад Цепеш, по-известен като Дракула, е превзел крепостта от османците след тежка битка през 1461 година. Както пише самият Влад Цепеш в писмо до унгарския крал, в битката са били убити 410 турци, като част от тях са загинали с набиване на кол, посочи проф. Овчаров и допълни, че писмото е от февруари 1462 година, което показва, че по всяка вероятност зимата между двете години дой е пребивавал в Свищовската крепост и по-точно в нейния замък.
Според историка от множеството запазени данни - от пътешественици, хронисти и гравюри, е ясно, че крепостта и замъкът към нея са били от ключово значение в целия период от 14 до 19 век, тъй като през Свищов е преминавал пътят от България към Влахия.
Пътешественикът Евлия Челеби през 17 век, пише, че замъкът има седем кули, цистерна за вода, къща за коменданта, джамия, която може би преди това е била църква, а и разкопките дават подобни доказателства, посочи проф. Овчаров, цитиран от БТА. Три гравюри от началото на 19 век се пазят във Виенския музей и показват замъка запазен. През 1810 година, след поредната Руско-турска война, преди изтеглянето си руските войски взривяват крепостите по Дунав, сред тях и Свищовската крепост. Според Овчаров, проучванията от последните дни доказват, че тя по-скоро е била опожарена и е в един доста запазен вид.
Той подчерта, че именно в археологическия пласт от 15-16 век са излезли характерните гюлета за кулеврините - ръчни оръдия, които са се използвали до 16 век. Според него те са от олово и са използвани при сблъсъците между Дракула и османците, за които разказва и историческият извор.
В следващите дни ще бъде разкрит средновековният български пласт. Вече са открити византийски и български монети и множество керамика, което е доказателство за интензивния живот, който се е водил тук в продължение на столетия, отбеляза историкът.
Целта е след този първи етап на разкопките, работата да продължи и през следващите сезони, за да може крепостта да бъде експонирана като значим паметник на културата. Така ще има още една причина Свищов да се превърне в привлекателна туристическа дестинация, смята Овчаров.