Учени от университета Темпъл в САЩ установиха, че междувидовото кръстосване между Хомо сапиенс и неандерталци е било многократно, съобщава сп. Nature Ecology & Evolution.
Представители на Хомо сапиенс, които са предци на съвременните европейски и източноазиатски популации хора, са се кръстосвали с неандерталци през най-малко две епохи.
В съответствие с общоприетата теория първите Хомо сапиенс се появили в Африка преди 200-400 хиляди години. Смята се, че разселването на Хомо сапиенс от Африка започнало преди 177 хиляди години, когато представители на вида стигнали до източния бряг на Средиземно море. Преди 60-120 хиляди години представители на Хомо сапиенс стигнали до Евразия, където срещнали неандерталци и денисовци. Геномите на хора, чиито предци мигририли от Африка, са съставени от 2-6 процента неандерталска ДНК. У източноазиатците този дял обаче е с 12-20 процента по-голям, отколкото у европейците.
Учените констатирали, че делът на неандерталската ДНК у съвременните европейски и азиатски популации хора е по-голям, отколкото може да се очаква при еднократен контакт между видовете. Сравняването на фрагменти неандерталска ДНК от геномите на европейци и азиатци показало, че предците на съвременния човек нееднократно се кръстосвали с първите жители на Евразия през няколко епохи. Било изследвано влиянието на други възможни фактори, включително на естествения подбор или на генетичния принос на коренните жители на Евразия, върху броя на неандерталсите гени в генома на съвременния човек. Оказало се, че свързаният с няколко контакта модел най-добре обяснява въпросния брой неандерталски гени.
Известно е, че денисовци са се кръстосвали с предци на съвременния човек през най-малко две епохи. Това довело до поява на два различни компонента в генома на Хомо сапиенс. Първият от тях е разпространен у папуасите и коренните жители на Австралия, но малко напомня генома на денисовците, докато вторият се среща у представители на източноазиатската цивилизация и много напомня денисовска ДНК.