Зимните олимпийски игри в ПьонгЧанг, чиито старт беше даден малко по-рано днес, ще струват на Южна Корея около 13 милиарда долара.
Това е почти два пъти по-голяма сума от предварителните прогнози, които бяха за около 7 милиарда долара, но изненада няма, защото до този момент не е имало случай, в който държавите-домакини на олимпиадата да са успели да се вместят в първоначално заложените бюджети, се казва в анализ на Съвета за международни отношения на САЩ.
Организацията на един подобен форум еволюира драстично през последните десетилетия и няма нищо общо с първите Олимпийски игри на новото време, проведени в Атина през 1896 г. Въпросът за финансовата тежест започва да се превръща в основен проблем през втората половина на миналия век, когато и разходите по организацията, и приходите от посещаемост и телевизионни права започват да растат лавинообразно.
Много икономисти обаче са на мнение, че ползите от домакинството на подобно събитие са драстично преувеличени, тъй като държавите остават "натоварени" с огромни дългове, които изплащат десетилетия наред. Увеличават се и критиците на механизма, по който Международният олимпийски комитет избира кой да организира летните и зимните олимпиади.
Според тях водещият критерий не трябва да са предвидените разходи, а постигането на максимално реалистични бюджети, осигуряването на прозрачност и промотирането на устойчиви инвестиции, които да носят обществена полза и то в дългосрочен план.
Последните летни олимпийски игри в Рио де Жанейро през 2016 г. много ясно очертаха финансовите аспекти на проблема. Година и половина след спортното събитие мегаполисът продължава да се бори с огромното дългово бреме, цената на поддръжката на вече ненужните съоръжения, недостигът на средства за всички останали публични услуги и нарастващата престъпност.
Повече четете ТУК