Загадъчният астероид с необичайна издължена форма, напомняща за пура, който беше засечен през октомври, идва от друга слънчева система, предават "Франс прес" и БТА, позовавайки се на сп. "Нейчър".
Безпрецедентното откритие, потвърдено от астрономи, дава нови възможности на учените да изследват как са се формирали други светове в нашата галактика Млечен път.
Астероидът, наречен Умуамуа от откривателите си, е дълъг 400 метра. Дължината му е около десет пъти по-голяма от широчината му.
Необичайната му форма няма аналог сред около 750-те хиляди астероиди и комети, наблюдавани досега в нашата Слънчева система, в която са се формирали.
Учените са убедени, че въпросният астероид идва от друга слънчева система.
Специалистите отчитат, че подобни астероиди преминават през вътрешността на Слънчевата система около веднъж годишно. Те обаче са трудни за проследяване и досега не са откривани. Възможността да бъдат засечени се предоставя едва наскоро благодарение на новото поколение по-мощни телескопи.
Според астрономите необичайният астероид е странствал сам из галактиката Млечен път в продължение на стотици милиони години, преди да прекоси Слънчевата система и да продължи пътя си.
"Десетилетия наред смятахме, че подобни обекти от други светове се намират в близост до Слънчевата система. Сега за първи път разполагаме с пряко доказателство за съществуването им", казва Томас Цурбухен от НАСА.
Астероидът Умуамуа, чието наименование на хавайски означава пратеник, първоначално беше взет за комета. Той е открит на 19 октомври с телескопа Pan-STARS1 на Хаваите. Непосредствено след откриването му, с цел да определят характеристиките му, в проследяването на пришълеца се включват и други съоръжения, сред които Много големият телескоп на Европейската южна обсерватория в Чили.
Изследователски екип от хавайския Институт по астрономия установи, че яркостта на астериода се променя до десет пъти, докато той се завърта около себе си на всеки 7,3 часа. Астрономите подчертават, че при никой друг астероид в нашата Слънчева система не е наблюдавана такава промяна на яркостта, нито подобни пропорции между дължина и широчина.
Тези свойства навеждат учените на мисълта, че астероидът представлява плътна скална формация с метални примеси. На червеникавата му повърхност - едно от сходствата му с обекти в Слънчевата система, няма следи от лед или вода.
Няколко наземни телескопа с голяма мощност продължават да следят "странника", докато той бързо се отдалечава от Земята. Астероида наблюдават и космическите телескопи "Хъбъл" и "Спицър" на НАСА.
Учените отбелязват, че на 20 ноември обектът се е движил със скорост от 38,3 километра в секунда и се е намирал на около 200 милиона километра от Земята.
След като на 1 ноември прекоси орбитата на Марс, се очаква астероидът да премине в близост край Юпитер през май 2018 г., преди през януари 2019 г. да продължи пътя си отвъд Сатурн и след напускането на Слънчевата система да се отправи към съзвездието Пегас.