Какво бихте направили, ако вашият 8-годишен син ви каже, че иска да бъде момиче?
В момента, в който се раждаме, нашият пол е ясен. Ние сме или момче, или момиче. Когато пораснем, повечето от нас по естествен начин се вписват в половата си роля. Момичетата носят рокли и си играят с кукли, момчетата обличат панталони и си играят с колички. Но за някои деца това, което е между краката им, не съответства на това, което е между ушите им - те мислят, че са родени в грешно тяло. Такива деца са диагностицирани с нарушение на половата идентичност или с дисфория на пола.
Снимка: Getty Images
Какво е да осъзнаеш, че си роден в погрешно тяло на такава крехка възраст? Историята на Джоуси Ромеро извежда на показ многото предизвикателства и трогателни моменти, които транссексуалните деца и техните родители споделят.
Джоуси Ромеро е на 8 години и живее в Тусон, Аризона. Джоуси е момче, което се е казвало Джоузеф. От 6-годишна възраст живее като момиче, благодарение на подкрепата на родителите си, които споделят дълбоката й депресия и чувство на неудовлетвореност.
Джоуси изпитва отвращение към гениталиите си. „Тя възприема пениса си като родилен дефект и иска да го отстрани, но за момента се страхува от тази стъпка и от болката, която трябва да изтърпи. В един идеален свят, тя ще заспи с пенис и ще се събуди с вагина”, казва майката на Джоси Ванеса Ромеро в документален филм на Barcroft TV.
„Ако трябва да бъда момче и да нося момчешки дрехи до края на живота си, предпочитам да умра”, споделя малката Джоуси.
След като дълго време подтикват детето си да се облича и да се държи като момче, родителите на Джоуси осъзнават, че по този начин те го малтретират. Те разбират, че това не е просто фаза, която ще отмине и решават да пристъпят към процедура по промяна на името му от Джоузеф на Джоуси.
„Бях съкрушен, сякаш изгубих детето си, собствения си син. Не знаех какво да правя.”, казва бащата Джоузеф.
Джоуси все още има време да реши дали да остане момче или да предприеме следващата стъпка към трансформацията й в жена чрез прием на тестостерон-блокери, заедно с женски полови хормони - естроген и прогестерон.
Родителите й са убедени, че Джоуси никога няма да промени решенинето си. „Сега тя е по-щастлива, по-усмихната, успява да изрази себе си по-добре и да общува с други хора по-свободно. Тя показва част от себе си, която по-рано не сме виждали. Истинският й живот започна след трансформацията, споделя бащата на Джоуси.
Най-големият страх на родителите й е как тя ще бъде възприета от обществото и дали няма след години, когато тя вече е в университет, да я сочат по коридорите с думите: „Хей, ти си момичето, родено с пенис”.
Всички познават поне по един ЛГБТ човек, независимо дали го знаят, или не. Това може да е ваш приятел, роднина, колега, човекът, който ви обслужва в магазина. Действията, продиктувани от хомофобия и трансфобия, представляват дискриминация. Нито сексуалната ориентация, нито половата идентичност касаят пряко личните и професионалните качества и умения на човек. Ако отношенията ви с този човек са добри, а нагласата ви спрямо него или нея се променя само когато разберете за ориентацията му, значи във вас живее предразсъдък, който няма общо с личностните качества на човека, а с предварително "подготвена" негативна нагласа.
Днес отбелязваме международния ден срещу хомофобията и трансфобията. Датата 17 май е избрана, защото на този ден през 1990 г. Световната здравна организация изключва хомосексуалността като психиатрична болест от списъка на Международната класификация на болестите.
Този ден цели да ни припомни колко много болка и тъга, нелепа и преждевременна смърт, прекратени приятелства и роднински връзки са ежедневните следствия от хомофобията и трансфобията в цял свят.
Снимка: Getty Images