Научното наименование на маргаритките – bellis – произхожда от латинската дума „война”. Възможно е това наименование да се е появило заради това, че се използвало цветето, за да дезинфекцират раните на войниците.
В християнската традиция маргаритката се явява като символ за невинност. Съответно тя се асоциира с Дева Мария и младенеца Исус. Средновековните рицари се отправяли на поход като се украсявали с маргаритки. Това означавало, че те се сражават в името на дамата на тяхното сърце. Затова по-късно маргаритките станали символ на постоянство и вярност в любовта.
Имало такъв обичай в кралските домове в Европа, според който се считало за върхът на изяществото да се подарява на дамите с името Маргарита скъпи украшения и бижута с изображения на маргаритки.
Традицията да се късат листенце по листенце изричайки:”обича ме, не ме обича…” произхожда от викторианска Англия. По последното листенце се познавало дали младежът обича своята любима или не.
От изронените листа приготвяли мехлем, който се използвал за обезболяващо средство.
Някои градинари я наричат “чучулигата” на цветната леха. Тя е едно от първите цветя, които се събуждат под лъчите на слънцето. Английският поет Чосер я нарича “прозорец на деня”. И действително разтваряйки се, маргаритката дава сигнал за започване на деня.
