Падане от дърво е убило Луси, най-известния ни предшественик с един от най-пълните намерени скелети. Това показва нов анализ на трагичния край на този прачовек преди около 3.2 милиона години, разказва он-лайн изданието на списание Science, пише nauka.offnews.bg.
Констатацията на учените е представена в списание Nature.
Екипът на Джон Капелман (John Kappelman) от Университета на Тексас в Остин са изследвали черепа, костите нас ръката, таза и долните крайници, провели са и томографско изследване на останките, за да определят причината за смъртта.
"Знаех за фрактури, но просто никога не съм се замислял да попитам какво ги е причинило. И никой не е, тъй като доколкото знам, никога не е представяна теория за това как е загинала Люси" - споделя Капелман.
Сравнението с други клинични случаи показва, че повечето от уврежданията са причинени по време на смъртта, а не след това, и са най-вероятно в резултат от падане от голяма височина. Освен това травмите на костите на ръцете преподлагат, че Луси е протегнала предните си крайници, опитвайки се да смекчи удара.
Капелман и неговия екип след щателното изследване на фрактурите в от скелета на Луси, създават 3D модел за цифрова дисекция и за да пресъздадат някои липсващи компоненти. Анализът показва такава свързана картина в глезена, коляното, раменете и китката, която свидетелства за падане от височина (12 метра и скорост 60км/ч), която би осигурила силата, необходима, за да се счупят по този начин костите й.
Снимка: GettyImages
Изследването предлага нов поглед върху мистериозната смърт на едно от най-емблематичните лица палеоантропологията, а авторите коментират, че работата им дава свидетелсва за начина на живот на вида Australopithecus afarensis, към който приналежи Люси, а именно, че тези наши прадеди са прекарвали все още времето си по дърветата. Въпреки че Люси е имала мозък и тяло с размерите на голямо шимпанзе, вероятно е спяла в гнезда по дърветатао гнездо, вървяла е напълно изправена, но нейният вид, може би вече е загубил своята гъвкавост за животно обитаващо дърветата, адаптирайки се към живот на земята. Но има палеонтолози, които наричат проучването "нагласена" история, като коментират, че пукнатините вероятно се дължат на рутинно трошене на костите дълго след смъртта.