Полярен град си търси фризьор

Град Норман Уелс, разположен в северозападните територии на Канада в южната граница на Полярния кръг, вече две години не може да си намери фризьор, пише "Новинар".

Районът, където през зимата температурата пада до минус 50 градуса, не е особено привлекателен за бръснари и коафьори и затова местните жители, които са около 800 на брой, са принудени да се стилизират сами.

„Хората на юг изобщо не могат да си представят какво е, защото никога не се сблъскват с подобни проблеми”, разсъждава Ники Ричардс, отговорник за икономическото развитие и привличането на работна ръка в полярния град. Тя често подстригва сама съпруга си, приятели и дори своя шеф. „Не съм фризьор, но имам машинка и я използвам, когато се налага”, пояснява Ричардс.

Самата тя обаче предпочита да поддържа дългата си коса в салони извън града. Това е изключително трудна задача предвид факта, че най-близкият магазин се намира на 17 часа път с кола от Норман Уелс. Другият вариант е посещение при коафьор в град Едмънтън, в Албърта. Дотам обаче може да се стигне само със самолет – за четири часа, като цената е от около 800 канадски долара (517 евро) за двупосочен билет.

Заради безизходното положение мнозина жители на Норман Уелс предпочитат да си пускат дълга коса, докато ситуацията не стане напълно непоносима. Тогава на помощ идват обикновените ножици или ножиците за стригане на овце.

В продължение на десетилетия градът изпитва остър глад за стилисти. Мнозина са идвали да работят, но не са издържали на условията. Въпреки това в местния хотел има салон, оборудван със столове, огледала и мивка. Той може да се наеме и да се дооборудва само с материали и инструменти.

„Като се има предвид, че градът ни е административен център, броят на потенциалните клиенти ще е няколко хиляди”, изтъкват предимствата местните жители.

Основният проблем е, че всички консумативи се доставят по въздух, което оскъпява значително всички продукти. Заради това неудобство например два литра мляко в Норман Уелс струват 8 долара.