GPS за слепи

През 1921 г. в британския град Бристол живял млад фотограф на име Джеймс Бигс. След нещастен случай той изгубил зрението си. Трябвало да започне нов живот, изпълнен с трудности, които до този момент не познавал.

Бигс обаче не се отчаял. Постепенно започнал да се придвижва из града с помощта на бастун. Но скоро разбрал, че на обикновения му черен бастун не реагират нито останалите пешеходци, нито шофьорите. Тогава боядисал бастуна в бяло и този бял бастун се превърнал в символ на борбата на незрящите хора за достоен живот като този на всички останали.

Днес предизвикателствата особено в големия град са много повече, а и технологиите са далече по-напреднали. Компании от различни краища на света предлагат разработки, насочени специално за да улесняват живота на незрящите.

Едно от тях е GPS системата за навигация. Тя представлява уред, който се носи на ръката, снабден е с клавиатура с брайловата азбука, а също така със слушалки, микрофон и безжичен интернет. Системата постоянно снабдява слепия човек с информация за местоположението му, за това по какъв път се движи и какви сгради се намират наоколо.

Това се случва по следния начин: незрящият казва координатите на началната си точка на движение и съобщава координатите на мястото, където иска да отиде. Устройството отговаря: "Обърнете се на 15 градуса наляво и извървете 70 м по тротоара." Ако човекът слезе от тротоара, роботът му прави забележка. А с помощта на интернет връзката незрящият може например да съобщи на близките си, ако се е заблудил.

Друг навигатор е предложен от шведската компания "Муниво" и може да е сериозна конкуренция на кучетата водачи. Апаратът използва за ориентиране миниатюрен ехолокатор, който "опипва" пространството и създава картина в електронната памет на устройството. Като се опира на тези данни, компютърът създава оптималната за човека траектория на движение и бързо го предупреждава за препятствията: стълбове или идващи насреща хора.

Следващата стъпка е потребителят да бъде информиран за онова, което се случва. За целта уредът, който се носи на дланта на ръката, е оборудван със специални панели от силикон. С помощта на четири активни точки, които въздействат върху тази най-чувствителна част на тялото, апаратът може да препоръчва чрез сигнали на слабовиждащия да се обърне надясно, да тръгне напред или рязко да спре.

Чехи пък измислиха вибриращи обувки. Принципът на работата им е заимстван от прилепите, които независимо от лошото си зрение изключително рядко попадат на прегради. Само че вместо акустични вълни изобретателите решили да използват светлинни.

В подметката е монтирано специално устройство, изпускащо инфрачервена светлина. Намиращият се в него датчик улавя светлинните вълни, които се отразяват от препятствията по пътя. Улавяйки отразената вълна, датчикът включва специален вибратор, също монтиран в подметката. Вибрацията предупреждава собственика на обувките за това, че на пътя му има преграда, като по този начин заостря вниманието му.

Устройството работи с батерия, която трябва да бъде сменяна всеки ден.