Не вярвам, че има жена, която да се примири с ролята на „втора цигулка“ в отношенията си с любимия мъж. Но пък познавам много жени, включително и себе си, които са попадали в подобен любовен сценарии.
Влюбих се в женен мъж... Нужна ми беше само една усмивка, едно радушно ръкостискане и небрежно „Здравей“, за да разбера, че това е мъжът, с когото искам да прекарам остатъка от живота си. Той беше нов колега във фирмата, в която работя. Въпреки близкото естество на работата ни, не го виждах често – разменяхме си по някой поздрав в коридора, засичахме се в кухнята и понякога си тръгвахме по едно и също време от офиса. Това не попречи химията между нас да се случи, макар само с погледи да загатвахме симпатиите, които изпитвахме един към друг.
Прочети повече ТУК