Ако в океаните под ледената повърхност на Европа плува живот, градивните му части може да са били донесени от комета, съобщава Discovery News, цитирани от "Фокус".
Научното откритие се базира на нови симулации, които показват, че кометите от семейството на Юпитер имат подходящи маса и ускорение, а са имали и шанс да изпълнят тази задача, преминавайки през дебелите ледове на луната на Юпитер. “Това е един от най-подходящите кандидати за екосистема”, казва Ронадх Кокс от Университета Уилямс в американския щат Масачузетс, визирайки океана на Европа.
За да разбере, дали богатите на химични вещества ледени топки са могли да „засеят“ живот, Кокс и екипът й са моделирали сблъсъци с различни комети от семейството на Юпитер. Симулираните удари са включвали и различна дебелина на ледената покривка. Резултатите са изненадващи и предоставят нови познания за действителния размер на ледените пластове, обгръщащи луната.
“Оказва се, че няма значение колко е дебел ледът”, казва Кокс. Това е така, тъй като от значение е честотата на ударите в рамките на изключително дълъг времеви прозорец - в случая почти пет милиарда години, в които съществува Слънчевата система. Ако ледът на Европа, например, е много дебел - 40 километра, той може да бъде пробит от комета с диаметър между 5 и 7 километра.
Учените са открили, че вероятността това да се случи с кометите от семейството на Юпитер е веднъж на 100 милиона години. Шансът за преминаване през леда е значително по-голяма, ако той е по-тънък. Тогава множество по-малки комети биха могли да го пробият веднъж на всеки 10 милиона години, обяснява Кокс. “Това означава, че ледът е бил пробиван често според мащабите на геологията,“ добавя тя. Това означава още, че двадесетината кратери, наблюдавани на повърхността на Европа днес могат да се сравнят с кратери от симулирани сблъсъци, за да се установи размера на телата, които са ги причинили.
Обектите, които са формирали кратери не са успели да пробият леда, а това от своя страна носи информация за действителната дебелина на ледената покривка. “Получаваме най-голямо съвпадение, ако ледът е дебел между 10 и 15 километра”, посочва Кокс. Тази дебелина се потвърждава и от други изследвания, които я изчисляват с напълно различни методи, подчертава ученият.