Някога немският философ Георг Велхелм Фридрих Хегел е казал: „Историята се повтаря два пъти. Първия път във вид на трагедия, втория – във вид на фарс”. В наше време това изказване продължава да звучи актуално, пише в. "Монитор", позовавайки се на популярният портал Naked Science.
Мисълта за това, че всичко на този свят се повтаря, се е появила доста преди да се появи историята като наука в съвременния й вид. Концепцията за цикличността на всичко съществуващо е формирана още от древните египтяни. След това тези идеи са „подхванати” от жителите на Древна Гърция, а през ХIХ в. ги развиват философи като Артур Шопенхауер и Томас Браун. За цикличността ни говорят и календарите на маите, ацтеките, инките и много други народи, обитавали планетата.
Тезата на вечната повтаряемост е добре разработена в хиндуизма. В него съществува такова понятие като самсара – кръговрата на раждането и смъртта в световете, ограничени от кармата. Според вярванията на древните индуси вселената съществува само в „деня на Брахма” – бога на творението. Смята се, че един такъв ден продължава 4 320 000 години (според друга версия 311 040 000 000 000 г.). С настъпването на „нощта на Брахма” тя изчезва, а след това се появява отново, когато идва новият ден.
Изобщо религията е склонна към подобни повторения. Ако се вярва на Библията, човечеството вече е преживяло един край на света (Всемирния потоп), а в бъдеще предстои нещо подобно, този път като Ден на големия съд.
Ако се вярва на привържениците на цикличния подход, всяка цивилизация преминава през четирите етапа, преди да се озове в небитието. Според британския историк Арнолд Тойнби в историята има 21 цивилизации – египетска, андска, древнокитайска, минойска, шумерска, цивилизацията на маите, сирийска, индска, хетска, далечноизточна (Корея и Япония), далечноизточна – основна, индуистка, елинска (гръко-римска), провославно-християнска (Византия и Балканите), провославно-християнска (руска) и западна.
Понякога съдбата на цивилизациите е свързана с някакви уникални обстоятелства. Например, залезът на Минойската държава около 1400 г. пр. Хр. е свързан с природна катастрофа – изригване на вулкан. Ако не беше този катаклизъм, никой не знае каква би била съдбата на тази цивилизация и не можем да говорим за периодите й на развитие.
При това големите империи едва ли биха станали жертва просто на една природна катастрофа, това теоретично е възможно, но най-често всичко е свързано с други обстоятелства.
Например за официална дата на падане на Римската империя се смята 4 септември 476 г. когато пада от престола император Ромул Август. Но нито падането на императора, нито разграбването на Рим от варварите нямаше да бъдат възможни без дълга, предшестваща ги криза. През последните си години Рим е с размерите на днешна Италия. Сложна е била ситуацията с армията. Ако образът на дисциплинирания легионер с блестящи доспехи може да се свърже с разцвета на империята, то при залеза на Рим той вече не е бил актуален. Държавата се е охранявала от наемници, чиито ценности и дисциплина са били съвсем други.
Различните цивилизации, независимо от времето им на появяване и продължителността на съществуване, наистина са минавали през няколко етапа. Тук особено място заема Кита, който нееднократно в своята история е преживявал възходи и падения, достигал е до най-високо ниво на развитие, а след това се е давел в кръвта на вътрешни войни, но съществува и до днес, а първата централизирана държава на тази територия е създадена преди повече от 2 хил. години.
Но какво ще стане с цивилизацията като цяло? Вечно ли ще преживява периоди на разцвет и залез, раждане и гибел на културите? Възможно е, но това ще бъде само част от истината.
Трудно е да си представим, че е възможно връщане към правната и административна система на средновековна Западна Европа. Едва ли през ХХI в. ще станем свидетели на такива войни, с каквито ще се запомни предходното столетие. Тук роля играят два фактора: първо, технологиите са достигнали до такова ниво на развитие, че война между две мощни държави би могла да унищожи живота на Земята (това е стопиращ фактор). Второ, цивилизованите държави са се научили да решават въпросите по мирен път, без кръвопролитие.
Тук също така трябва да се отбележи наличието на единни за държавите от постиндустриалния свят ценности, които са се появили в резултат на социокултурната еволюция през последните векове – като правата на човека и свободата на словото. Техни носители са не само европейците и американците, но и милиони представители на средната класа в редица държави в Азия и Африка.
И така, тезата за цикличността на историята има право на живот, но не бива тя да се възприема прекалено буквално. Нито едно от събитията в световната история не се повтаря „едно към едно”. А още по-малко това може да се случи векове по-късно, когато в света са се случили толкова много структурни промени. Именно по тази причина трябва много внимателно да се отнасяме с изказванията от рода „това вече се е случвало”.