Международен екип от астрономи установи, че обкръжаващата ни Вселена генерира два пъти по-малко енергия, отколкото преди 2 милиарда години. Това показва, че тя умира, макар и бавно, пише в статия, публикувана в сп. Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, съобщиха Франс прес и РИА "Новости”.
"Като се започне от тази епоха, Вселената е обречена на изтощение и смърт, на старост, която ще продължава вечно. По същество тя се е настанила на дивана, завила се е с одеало и се е приготвила да заспи вечен сън" - казва Саймън Драйвър от Международния център за радиоастрономически изследвания (ICRAR) в Западна Австралия.
Астрономът отбелязва, че сам по себе си фактът, че Вселената постепенно гасне и умира, не е откритие - такива хипотези има още от края на 90-те години на миналия век, но самите детайли на този процес, неговата скорост и мащаби не бяха изучени.
Драйвър и неговите колеги потвърдиха, че това наистина се случва и изчислиха скоростта на угасването на Вселената, проследявайки близките галактики с помощта на няколко десетки орбитални и наземни телескопа, работещи в 21 диапазона на електромагнитното излъчване, като се започне от радиовълните и се стигне до ултравиолетовия диапазон.
Като цяло астрономите са изчислили силата на излъчване на 220 000 галактики, разположени на 2 милиарда светлинни години от Земята. Съпоставили са яркостта им през различните периоди от време и са установили средното количество на енергията им в миналото.
Оказало се, че преди 2,3 милиарда години обкръжаваща ни Вселена, ако се съди по галактиките, чиято светлина достига до Земята за аналогично време, е излъчвала два пъти повече енергия, отколкото сега.
Това означава, че Вселената постепенно гасне и че след около 100 трилиона години, когато последното червено джудже изчерпи запасите си от "звездно гориво", тя окончателно ще мине в "мъртво" състояние и ще стане много тъмна.
По това време единствените "жители" на галактиките и на цялата Вселена ще са черните дупки, белите джуджета и неутронните звезди, а също последните оцелели планети. След един квадрилион години планетите ще бъдат разрушени, а след 10 квадрилиона - белите джуджета и неутронните звезди ще се слеят със свръхмасивните черни дупки в центъра на техните галактики.
По това време ще започне предпоследната епоха в живота на Вселената - ерата на черните дупки, която ще завърши след невъобразимо дълго време - след 2 на 10 на 99-та степен години. През това време всички съществуващи черни дупки ще се изпарят и Вселената ще бъде населена от електрони, фотони и позитрони.