Медитацията не е просто занимание, свързано с духовност или философия. Тя оказва физическо въздействие върху мозъка, затова потенциално може да предотврати мозъчни заболявания, пише "МегаВселена".
Ето кратък обзор на измененията, предизвиквани от медитацията, установени в хода на различни изследвания.
Забавя намаляването на обема на мозъка
При всеки човек с възрастта настъпва намаляване на обема на мозъчната тъкан. Понякога този процес започва още на 30 години, но обикновено – след 40-те.
Към края на живота обемът на мозъчната тъкан ще бъде близък до показателите на 7-годишно дете. Интензивното смаляване на мозъка може да доведе до старческо слабоумие, депресии и риск от инфаркт.
Невробиологът Ричард Дейвидсън е провел опити с най-добрите ученици на Далай Лама, всеки от които се занимавал с медитация в продължение на 15–40 години. През 2004 година той е открил, че медитацията предотвратява процеса на намаляване на сивото вещество в мозъка. Загубата на сиво вещество влияе върху много ментални функции, включително контрола над емоциите, импулсите, мислите и движенията.
Изследване, проведено от учените в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, е установило, че медитацията забавя възрастовото намаляване на мозъчна тъкан.
„При редовни занимания в продължение на много години медитацията може да забави възрастовата атрофия на мозъка и вероятно влияе положително на имунната система“, казва Ейлин Людерс, ръководител на изследването.
Но тя има алтернативно обяснение: при хората, проявяващи голям интерес към медитацията, мозъкът изначално има малко по-различен строеж.
Да укрепим „кабелите“ в мозъка
Медитацията не само действа положително на сивото вещество, но и укрепва бялото вещество (което свързва сивото). В статия на Калифорнийския университет в Дейвис се дава аналогия: „Ако мозъкът беше компютърна мрежа, то сивото вещество, където се съдържат нервните клетки и капиляри, би изпълнявало ролята на компютрите, а бялото вещество – на кабелите.“
„Резултатите от нашите изследвания показват, че при хората, които дълги години се занимават с медитация, тъканите на бялото вещество в мозъка са по многобройни, по-плътни и по-добре защитени. Открихме също така, че при тези хора естественото възрастово намаляване на бялото вещество е по-незабележимо“, казва Людерс.
Невероятните гама-вълни
Освен предотвратяването на намаляването на мозъчната тъкан, медитацията позволява да се постигне невероятен гама-ритъм.
Гама-вълните са най-бързият ритъм на мозъчната активност. За създаването на гама-ритъм се изисква синхронната работа на хиляди нервни клетки на много висока скорост.
Дейвидсън открил, че при изследваните монаси се наблюдавала най-мощната гама-активност и с най-високата амплитуда от всички документирани случаи. Ритъмът на вълните бил много по-ясен, отколкото у контролната група, чиито участници не практикували медитация.
През 2012 година невробиолози от университета на Уисконсин прикрепили 256 сензора към главата на будисткия монах Матю Рикард. Те открили, че когато той изпълнявал медитация за милосърдие, гама-лъчите достигали такива високи показатели, че излизали извън графиката, пише Smithsonian Mag.
Засилване на отделите, свързани с щастието и миролюбието
Учените нарекли Рикард „най-щастливия човек в света“. Те изучили активността в различните отдели на неговия мозък и направили извод, че той има „изключително висока способност да изпитва щастие и снижена склонност към негативни чувства“.
Изследването също показало, че медитация само по 20 минути на ден в продължение на три седмици дава подобен ефект, макар и по-слабо изразен.
Изследователи от Масачузетската главна болница (MGH), Масачузетския технологичен институт и университета в Гисен, Германия, през 2011 година публикували съвместно изследване, в което се казва, че състоянието на умиротворение по време на медитация влияе на мозъка.
Д-р Сара Лазар от MGH обяснява, че измененията в мозъка съответствали на субективните подобрения, например участниците след медитация съобщавали за „усещане за умиротворение“.
За осем седмици Лазар фиксирала изменение на концентрацията на сиво вещество в мозъчните области, отговарящи за обучението и паметта, обективното възприятие и емоциите.