Мамутите са прекарвали живота си, понасяйки екстремни арктически условия – мразовити температури, суха среда и безмилостно редуване на мрачни зими и горещи лета. Генетичен анализ на тези изчезнали гиганти от Ледената епоха разкрива как те са оцелявали в студа, предаде "Ройтерс", позовавайки се на американско изследване, цитирано от БТА.
За целите му специалисти от Чикагския университет са дешифрирали и анализирали геномите на два мамута – един на 18 500 години и втори на 60 000 години, чиито останки са намерени в замръзналите сибирски полета, и са ги сравнили с тези на техни живи сродници – азиатски и африкански слонове. Анализът разкрива, че гигантите от Ледената епоха са се приспособили генетично да оцеляват в подобни сурови условия.
Анализирайки геномите им, учените са открили изменения, свързани с развитието на кожата и козината, мастните тъкани, инсулина и температурната поносимост, които се различават от тези на съвременните слонове. Учените са идентифицирали няколко уникални за мамутите гена, помогнали им да оцеляват в мразовитите условия. Сред тях това са гени, отговорни за увисналата, вълниста и улавяща топлина козина, и малките уши и опашка, губещи по-малко топлина, за разлика от съвременните слонове, чиито големи уши служат за охлаждане.
Гигантите от Ледената епоха се различават от съвременните си сродници и по начина, по който складират мазнини и преработва инсулина – хормон, регулиращ как тялото използва кръвната захар за енергия. Тъй като мазнините служат като изолатори, "пълничките" мамути са издържали температури до -50 градуса по Целзий.
Изследователите са установили също, че при мамутите и слоновете са различни чувствителните към топлина телесни рецептори. Според специалистите специфичните топлинни рецептори на мамутите да им позволявали да бъдат по-слабо чувствителни както към студ, така и към топлина.
Смята се, че последният мамут е изчезнал преди около 4000 години. Все още не е ясна причина за изчезването на вида. Сред основните предположения е затоплянето на климата или човешката дейност.