Смела хипотеза за същността на нашата галактика твърди, че Млечният път може да се намира или да представлява гигантски тунел в пространство-времето, така наречена червеева дупки, или къртичина.
До този извод са стигнали италиански физици, които са публикували изследването си в изданието Annals of Physics, пише "МегаВселена".
„Разбира се, ние не твърдим, че нашата галактика 100% се явява червеева дупка, а просто казваме, че ако следваме теоретичните изчисления, такава хипотеза се явява напълно възможна от физична гледна точка.
Можем ли да я проверим експериментално? Принципно това може да се направи, ако се сравнят две галактики – нашата и някоя наблизо, например Магелановия облак. Но техническа възможност да осъществим тази идея засега няма и тя ще се появи чак в далечното бъдеще“, казва Паоло Селучи от Международната школа за съвременни научни изследвания SISSA в Триест (Италия).
Селучи и колегите му формулирали това гръмко предположение и решили да го публикуват, тъй като то помага да се обясни как е разпределена тъмната материя в покрайнините на нашата галактика и как влияе тя върху устройството на Млечния път и Вселената като цяло.
Както обясняват учените, червеевите дупки не се явяват изключително плод на въображението на писателите фантасти и режисьори от научнофантастичните филми – възможността за съществуването им е била доказана нееднократно от физичните изчисления.
За да може да съществува такъв тунел в структурата на пространство-времето, е необходима екзотична форма на материята, която да притежава отрицателна плътност на енергията. Засега физиците не само не са успели да намерят примери за такава материя в обозримата Вселена, но и дори да разберат в какви условия може тя да съществува, от което червеевите дупки още са предмет на спорове сред теоретиците.
Авторите на статията смятат, че в покрайнините на нашата галактика, в района на така нареченото хало – пръстен-мехур от тъмна материя, заобикалящ Млечния път, високата плътност и други необичайни свойства на тъмната материя, заедно с високата скорост на въртене на халото, може да се пораждат такива условия, в които материя с отрицателна плътност на енергията може да съществува на външния ръб от пръстена от тъмна материя.
Според учените „благоприятните“ условия за съществуването на червеева дупка се съхраняват както при малките ѝ размери, така и в случаите, когато нейният радиус би бил същият, както на самото хало, тоест ако е по-голям от самия Млечен път. Физиците смятат, че тъмната материя може да предостави достатъчно количество енергия за поддържане на такива изкривявания на пространство-времето, което им дава надежда за откриването им във Вселената.
Други учени посрещнали теорията на Селучи и колегите му с голям скепсис. Астрофизикът Кейти Мак от университета на Мелбърн (Австралия) посочва „липсата на физика“ в статията и склонността на авторите към евтини сензации.
На свой ред физикът Робърт Макнийс от университета Лойола, Чикаго (САЩ) пише, че авторите правят много предположения и доста тясно тълкуват някои от наблюдаваните феномени.