С края на лятото се засилват и страховете на хората от настъпването на сезона на високите сметки.
Според социологическо проучване на "Алфа рисърч" от юни тази година икономическият песимизъм на българина нараства прогресивно както на макро равнище, така и в личен план. От 38 процента, които в края на миналата година са очаквали скорошно подобрение в страната, вече само 19 процента имат тази надежда.
Предстои ново изследване на обществените нагласи, което е много вероятно да покаже още по-голям спад в позитивните очаквания, каза Геновева Петрова, изпълнителен директор на "Алфа рисърч".
Българската песимистична нагласа до голяма степен е провокирана от реалността, коментира психологът от Института за изследване на населението и човека към БАН Маргарита Бакрачева. Средата не осигурява стабилност, а когато става въпрос за определяне на ролята ни и мястото ни в социума, не можем да разчитаме единствено на вътрешните си цели и мотивация. Според доцент Бакрачева медиите също изиграват своята роля за засилването на песимистичните настроения. Следването на принципа, че "добрата новина е лошата новина" неминуемо води до формирането на страхове и негативни очаквания.
Пак според данните от последното проучване за обществените нагласи на агенция "Алфа Рисърч" 73 процента не виждат икономическо оживление, а 78 процента продължават да ограничават потреблението си.
"Сега през лятото е по-лесно, защото сметките за ток и парно силно са намалели, но зимата със сигурност ще бъде тежка", убедена е 27-годишната Цвети Найденова от София, която живее на квартира. Тя казва, че отсега мисли какви икономии да предприеме в сезона на сметките, за да може да се побере в заплатата си от 600 лева. "Отоплявам се на ток, което е добре от една страна, защото мога да контролирам потреблението си. Ще се обличам дебело, а в големите студове вечер вместо печка, ще ползвам електрическо одеяло, което гори малко ток", признава Цвети и не крие, че мисълта да емигрира й става все по-близка.
За лош късмет световната икономическа рецесия може да се окаже пречка за намеренията й. "Допълнителен натиск върху психиката на българите оказва и усещането, че са рамкирани в ситуацията, в която живеят, коментира доцент Бакрачева. Световната финансова криза намалява възможностите за намиране на стабилност, поне в материален аспект, и това допринася за повишаването на стреса. По думите й, когато човек се сравнява със съседите си в собствената си държава, доходът не е от толкова силно значение. Когато става въпрос обаче за сравнение с жители на други държави, ефектът е много-по-висок, защото парите са важни не сами по себе си, а защото създават по-висок стандарт и по-добри условия за живот.
Ръстът на депресиите през зимните месеци традиционно е по-висок спрямо другите сезони. Намаляването на деня, по-малкото количество слънчева светлина и свързаните с
това хормонални промени също усилват усещането за тежест. Доказано е например, че в страните с много слънчеви дни даже и при липса на високи доходи - в Нигерия например - хората са много щастливи, казва Маргарита Бакрачева. Точно обратното, в скандинавските държави, в които слънцето залязва рано следобед и депресиите са с по-голяма честота, както и самоубийствата.
Може ли човек да си изгради защита от непрекъснато бомбардиращите го новини с отрицателни послания? "Категорично да, като намали потока на възприеманата информация или я подбира внимателно, така че да не се натоварва излишно, смята психологът. Не са за изхвърляне и техниките за позитивно мислене - на всяка негативна мисъл има вариант за противодействие. Действа и омаловажаването по стандартния начин - че най-важното е да сме здрави.
Ако например поради липса на пари не можем да сменим колата си, можем веднага да пренасочим мислите си колко обичаме старата си кола и колко хубави преживявания имаме с нея.
Новините за финансова криза можем да потушим като си помислим за всички хубави неща, които не се повлияват от това - срещите с приятели, както и това, че можем да си позволим някое евтино, но съществено удоволствие. Вярно е, че липсата на достатъчно средства и стабилност карат човек да се чувства несигурен и объркан, но пък не бива да забравяме, че и парите не гарантират щастието. То зависи само от нашата способност да трансформираме негативната си нагласа в позитивна.