Последният официално регистриран рис в България е бил убит през 1941 г. в Панагюрище от немски войници. След това той е записан като изчезнал вид в Червената книга на страната ни. Сега обаче тези красиви животни се завръщат в родината ни, пише "Труд".
През 80-те години на миналия век са правени опити за реинтродукция на екземпляри в райони в Стара планина, които са били естественото им местообитание.
През 2003 г. природозащитниците изненадващо получават сигнали за рисове по нашите земи - в Трън, в Етрополска Стара планина и в Странджа. Предполага се, че това са екземпляри, преминали през границата със Сърбия.
Те вече се размножават у нас. Сведенията за засечени рисове идват основно от територии, близки до границата със Сърбия.
Кампанията на Световния фонд за дивата природа за символично осиновяване на рисове цели да върне тези животни у нас.
В европейските страни най-многочислена е популацията на риса в страните от Скандинавския полуостров и Прибалтика, следван от района на Карпатите, Алпите, Далмация и Балканите. В останалите части на континента рисът е изчезнал в резултат на избиването му от хората. Българите са го приемали като нечисто животно поради потайния му хищнически живот и спорадичните нападения над домашния добитък.
В съседна Румъния рисовете се срещат често. Популацията на евроазаитския рис на територията на страната е около 2000 животни. Тя се доближава до тази на Финландия. В Румъния за разлика от България ловът на хищниците е разрешен. Според учените въпреки това популацията на вида в северната ни съседка е стабилна. Организират се дори и турове за отстрелване на рисове.