Театрална сцена ще краси останките от антична Сердика. Това разкри зам.-кметът на София Тодор Чобанов по време на оглед на разкопките на западната порта на древния град. Съоръжението трябва да бъде построено на археологическото ниво между ЦУМ и Президентството, но за целта общината чака довършването на проекта на Министерството на културата за музей на открито на Ларгото.
Друга театрална сцена може да бъде сложена и до Западната порта на римския град, която се намира зад католическата катедрала „Св. Йосиф”. Кметът Йорданка Фандъкова обясни, че се подготвя и озеленяване на обекта. За разкопки там тази година Столична община е отпуснала 150 000 лв. по програма „Култура”, като проучванията продължават вече трети сезон, пише "Новинар"
Учените от Софийския университет и Националния археологически институт са разкрили останки от римски улици от II век, които вероятно са били построени в самото начало на съществуването на града – още преди да бъдат издигнати стените му. Личат си и тръбите на канализацията, а археолозите проучват и римски мозайки, които са част от подовата украса на огромна монументална сграда. Все още няма сигурни данни за нейното предназначение, но Тодор Чобанов, който е археолог, предполага, че става въпрос за голяма римска базилика. Намерен е дори и огромен каменен съд, който може би е служил за кръщенета в антична църква. Останките от сграда продължават и от другата страна на улица „Вашингтон”, като по проект се предвижда построяването на археологически подлез под улицата. Той трябва да помогне на учените да проучат мозайките, а след това да се използва и за излагане на вече завършения обект. От общината се надяват да имат възможност да удължат подлеза, така че той да мине под сградите на изток от разкопките и да достигне до Ларгото, свързвайки по този начин двете най-добре проучени части от Сердика.
При разкопките край църквата „Св. Йосиф” са открити и множество животински кости, керамика, монети, а сред необичайните находки има и човешки останки. Учените се натъкнали на кости от дете и възрастен човек, положени от вътрешната страна на стената, което е странно за Античността, защото тогавашните обичаи не позволявали погребения в рамките на града. Археолозите открили и останки на домашен любимец от древна Сердика – малко декоративно кученце от селектирана порода.
Почти няма следи от военни действия край западната порта, въпреки че градът е бил нападан от варвари. Селището, което по-късно се превръща в днешна София, е било обитавано почти непрекъснато от римските времена до сега, въпреки че учените все още не са намерили следи от славяни и прабългари. Предполага се, че центърът се е изместил на друго място, когато антична Сердика станала средновековен Средец.
Сред досегашните находки на западната порта има и жилищни сгради, долепени до стените на града, както и множество улички, стълби и други конструкции, които са служели за охрана. Намерена е и римска митница, разположена под църквата „Св. Йосиф”. Тя е събирала такси от търговците, влизащи в Сердика. Учените са убедени, че градът не е свръшвал с крепостните стени, а е продължавал и доста извън тях. Например на изток от Сердика е разположен древният амфитеатър и базиликата „Св. София”, а на юг – по улица „Мария Луиза” има римска баня.
Проучванията в Столична община тази година обаче няма да се ограничат само до римския град. Кметът разкри, че през лятото ще бъдат възобновени и разкопките на най-стария археологически обект на територията на София – праисторическото селище в квартал "Слатина". То е на близо 8 хилядолетия и е от времето, когато хората в Европа за първи път започвали да се занимават със земеделие.
Разкопките започнали за първи път през 50-те години, но от десетилетия обектът е изоставен и чак сега има възможност той да бъде завършен и да даде повече информация за най-древната култура в днешна София. Тя е представена с 9 къщи в две редици, строени от плет и кал, както и от над 50 каменни брадви и други инструменти, ножове, сърпове и мелници за жито.
При проучванията са намерени и костите на мъж на 20 години с височина 1.73 м, както и на 17-годишна девойка, която е била погребана по необичаен начин за този период – седнала, със силно разтворени колене и глава, насочена нагоре.