Археолози събраха колекция от 4 древни глинени вибратора в Созопол

Намерените в Созопол фалоси станаха четири. Те са с различна визия и се отнасят към различни епохи, както обясни директорът на Историческия музей в Созопол Димитър Недев пред Монитор.

Свързването на тези находки с масови оргии, специализирани заведения за сексуслуги и сексшопове в античността е по-скоро търсене на сензации, както от медиите, така и от местните хора, твърди археологът.

Ясно е засега едно, че всички артефакти са свързани с определени символи, най-често с плодородието на природата като цяло и репродуктивната сила на мъжа и на жената. В древността са правили често керамичен фалос за плодородие и за дъжд, което идва от античните култове.

Единият от фалосите, намерени по нашето Южно Черноморие, е праисторически, къснонеолитен, което означава, че може да е и на 5400 години. Той е направен от малки камъчета и е пуснат в ритуална яма, заедно с фрагменти от статуетка на Богинята майка. Това е най-древният фалос, намиран на територията на България досега. Открит е при разкопките в местността Аклади, в района на къмпинг „Градина”, близо до Черноморец. Там работи екип от археолози под ръководството на доц. Лещаков.

На на-дългата улица в Приморско – улица „Рибарска”, пък е открит най-дългият намиран досега фалос, който вероятно е от елинистическата епоха. При него има друг „художествен” момент – префасонирането от дръжка-самоделка във фалос е станало като главичката на мъжкото достойнство и е боядисана с червена боя. Тази находка обаче според Димитър Недев е с неясен контекст, тъй като на нея няма надписи, а в близост няма никакви следи от храм.

Третият фалос е намерен на остров Свети Кирик. Там работят археолози под ръководството на Кристина Панайотова, която е ръководител и на разкопките на Некропола в Созопол. Този фалос е с индикации да бъде от класическия период, може би от V в. преди Христос.

Най-интересен като находка е намереният първи от поредицата фалоси на Созопол. Той е от глина, в естествена големина и с надпис „на Приап” Изработен е от дръжка-самоделка на родоска амфора, оформена като фалос в горната част. Надписът е фрагментиран, но много добре се чете в единия ред „аи приапо”. Иначе надписът е бил в два реда, отдолу има някаква дума, която завършва с „н”, каза Недев.

Това навежда археолозите на мисълта, че може да се търси връзка с бог Посейдон. Доколко олтарът на античния храм, който се проучва в момента в Созопол, е на Приап или на Посейдон, има и колебания, и потвърждения на тезата. Защото Приап покровителства както мъжествеността и оплождащата сила при хората, така и оплождащата сила на земята - дейностите, свързани със земеделие, скотовъдство, пчеларство. Той обаче покровителства и моряците и риболовците, така че има кореспонденция с бог Посейдон, смята Недев.Този надпис засега е единствен от всички намирани досега фалоси и именно той дава основание да се смята, че в древна Аполония е имало култ към бог Приап – бога на плодородието и чувствените наслади.