Той умира на 2 март 1982 година не много популярен, и става световна знаменитост след смъртта си, когато започват да филмират романите му. Екранизациите им го правят по-известен, отколкото е бил приживе. Оттогава до днес американският писател Филип К. Дик е един от най-четените автори на фантастика.
Според познавачи, Филип К. Дик пръв е "видял" матрицата. Нещо повече, според някои е първият визионер на новия век. Един от биографите му изразява предположението, че картината на бъдещето го е съсипвала: "Взе повече наркотици, отколкото кон можеше да издържи"?!
Дик умира в разцвета на силите си - на 53. Ако бе дълголетник, на 16 декември тази година щеше да е навършил 95 и да види много от нещата, които бе провидял и описал в книгите си, пише dir.bg.
Филип Киндред Дик (англ. Philip Kindred Dick), известен още с псевдонима си Ричард Филипс, е американски романист и автор на научна фантастика, оказал голямо влияние върху жанра. Роден е в Чикаго на 16 декември 1928 година. Семейството му напуска Чикаго, докато е още дете. Филип имал сестра-близначка, на име Джейн, която живяла едва няколко часа след раждането си. Биографите му често подчертават този момент, защото самият Филип твърди, че узнавайки този факт, завинаги е променил гледната си точка за света. Нещо повече, на шега или не, казвал че Джейн е жива на друга планета, а той е мъртъв там. Джейн, според него, също била писател на нейната планета.
Филип К. Дик не зачита авторитети от млада възраст. Напуска университета с думите, че преподавателите му няма на какво да го научат. Ако трябва да сме откровени пред себе си, май е бил прав. Та кой преподавател в онези години е можел да знае, че днес цялата информация за света ще се съдържа в няколко мегабайта, или че ще можем да създаваме виртуална реалност?! Вероятно са щели да го сметнат за луд, ако е споделял като възможно всичко, което е написал тогава. Но то е реалност днес.
Филип К. Дик е автор на 44 романа и на много кратки истории в разкази и повести, събрани в отделни сборници. Преиздаван е непрекъснато. В годината на смъртта му Ридли Скот създава "Blade Runner", а осем години по-късно Пол Верховен екранизира "Зов за завръщане". След това се зареждат филм след филм по негови творби. Историите на К. дик оживяват на екрана оттогава насам много пъти и днес част от тези визуализации на фантазиите му не учудват никого, защото вече са реалност.
Дик продава първия си разказ през 1952 година. От тогава до смъртта си работи много и според някои прибегнал до амфетамините, за да издържа на темпото на работа, а също и за да си набавя финансови средства за издръжка на жените и децата си. Сам признава, че единствената му творба, написана без употребата на наркотик била "Камера помътняла" (1977).
Близките на писателя казват, че той бил не само талантлив фантаст, но живеел в тази реалност, като чужденец на земята. В реалния си земен живот постоянно бил жертва на някакви беди, ако можем да наречем така петте му неуспешни брака и децата от тях, които не искали да виждат баща си. Всъщност, не можем да ги виним - Дик бил насилник във връзките си и злоупотребявал с метамфетамини и други синтетични наркотици. И физически, и нравствено, мнозина го определяли като "развалина".
Дали самият той го е осъзнавал? - Ако можем да приемем опитите му за самоубийство като съзнателни актове за самоунищожение - да. Измислял разнообразни начини да умре "успешно", като в един от самоубийствените си опити се опитал да се хвърли с автомобила си от стръмна скала. Първият му опит датира от 1972 година, когато си инжектирал оловен бромид.
Към цялата тази черна серия в живота на фантаста можем да добавим и факта, че в някои периоди от живота си е оставал без пари и отчаянието го хвърляло отново в лапите на наркотиците. После нещата се оправяли, но Дик по принцип бил неспособен да се справя сам с финансите си. Комбинацията от алкохол и наркотици го завличала в бездните на безразличието към всичко материално, необходимо и правилно.
Веднъж, останал без никакви пари, все пак проявил някакъв вид прагматизъм - поканил други наркомани в дома си, за да разделя с тях наема за жилището си. Близките му, обаче, твърдят, че не направил това от материални подбуди, а защото се страхувал от... себе си. Надявал се, че ако има хора около него, все някой ще го спре, да не посегне отново на живота си. Дали това е типичната безхарактерност на зависимите, или нещо различно от нея? - Може би някаква дълбока и драматична самота, болезнено е крещяла в него за помощ? Отделно "виденията" на фантазиите му са провокирали чувството му за безнадеждност и суицидните му наклонности. В един период от живота си Филип К. Дик потърсва медицинска помощ, да се справи със зависимостите си - записал се в програма и на финала постигнал известен успех. Но скоро след това от самите му изявления пред пресата, хората оставали объркани, дали не продължава да живее в паралелен свят? Питали се дали това е психично разстройство, или той наистина "вижда" всичко онова, за което говори и пише?
Веднъж на една конференция Дик казва: "Ако си мислите, че този свят е жесток, почакайте да видите и някои от другите." В опита си да поясни думите си, говори за "многопластови вселени" и други понятия, неразбираеми за тогавашната аудитория. Сред темите си зачеквал и въпроси като, какъв е шансът да се срещнем с Бог, а също и че има "друг" свят.
Описвал го така: "Не знам дали някой от вас го е посещавал. Може би всички вие сте били винаги тук, но не и аз. В роман след роман, история след история, в рамките на 25 години, аз писах постоянно за другите точки от пейзажа, за страховитите моменти. През март 1974 г. разбрах защо, имах добра причина да вникна в истината. Моите истории и романи бяха, при това без да го осъзнавам, личната ми автобиография. Ние живеем в компютърно-програмирана реалност и единствената следа идва с промяната на някои стойности на величините и тогава усещаме измененията на света ни."
В публични срещи писателят често отварял темата и за бъдещия маркетинг. Днес той е наша реалност. Факт е, че компанията-производител познава толкова добре потребителската си аудитория, че знае на кого точно да предостави своя нов продукт и как да му го представи. "Ще го предлага така, че никой няма да се замисля дали изобщо има нужда от иновацията", предсказва Дик. Точно така става. И още нещо любопитно: Дик казва, че всичко това ще се случва директно в някакво онлайн пространство - това, което днес се случва чрез интернет.
Светът на Филип К. Дик е футуристичното бъдеще, което днес приемаме за даденост. Да си припомним неговото време - компютрите още работят с дискети с малко дисково пространство, а той провижда развитието, интернет. Лошото е, че както се изразява един критик, писателят не вижда в бъдещето "зелена трева" и човечност, а единствено сиво и мрачно за човеците време, в което властват параноята, промиването на мозъци и фашизоидната държава.
В ранните си романи Филип К. Дик засяга социални и политически теми, докато по-късните му произведения се занимават главно с киберпънк стила, наркотиците и теологията, алтернативните вселени. Най-известните му творби са: "Камера помътняла", "Трите стигми на Палмър Елдрич", "Сънуват ли андроидите електрически овце?", "Играчите от Титан", "Беглец по острието", "Зов за заръщане", сборниците с разкази "Бримка във времето" и "Мечът на осмоглавия", много повести и др. Екранизациите по негови творби са много: "Блейд Рънър", "Зов за завръщане", "Писъци", "Специален доклад", "Заплащането", "Агенти на съдбата", "Човекът във високия замък" и мн. др. През 1963 година Дик е удостоен с наградата "Хюго", за романа си "Човекът във високия замък", в който писателят свързва жанровете на алтернативната история и научната фантастика.
След награждаването си пише: "В моите творби аз поставям под съмнение Вселената; чудя се дали тя е реална и се чудя дали всички ние сме реални", като поставя под съмнение и институциите, работещи с граждани.
Този текст дава отговор на много от въпросите, свързани с неговата личност като автор. Филип К. Дик остава за много от почитателите си загадка, "нереален човек". Всъщност, от такава гледна точка е написал и творбите си.