Министерството на културата планира поредица от обществени дискусии по сектори, които целят окончателно прецизиране на изготвената Стратегия за развитие на българската култура. Първата дискусия ще бъде проведена на 17 април в зала 3 на НДК. Това стана ясно в отговор на въпрос от народния представител от Парламентарната група на ГЕРБ д-р Емилия Милкова към министъра на културата Боил Банов.
Варненският депутат отправи парламентарно питане относно финализирането на стратегията, като акцентира върху необходимостта от дългосрочни програмни и управленски цели.
„През годините многократно са правени опити за изготвяне на такъв стратегически документ. В началото на мандата бе обявено, че изработването на Стратегия за развитие на българската култура с хоризонт от 10 години занапред ще бъде един от основните ни приоритети. Създаде се широка работна група, в която бяха включени повече от 150 представители на различните организации и гилдии в сферата на културата. Със свои предложения се включиха и различни културни дейци и изследователи на културни процеси. Бяха проучени и чужди практики. Проведоха се дискусии и в сформираните по-малки работни групи по отделните области”, разясни министър Банов. По думите му на базата и на изготвения ситуационен анализ е изработен проект на стратегия, в който са заложени основните приоритети и цели за периода 2019-2029 г. „Този подход предполага изработването впоследствие и на конкретни стратегически документи с визия за всеки един сектор по отделно”, уточни министърът. Той открои като стратегически значими инициативи съхраняването и насърчаването на културното многообразие, творческата мобилност и защитата на интелектуалната собственост в областта на културата, както и създаването на условия за опазване на културното наследство, за развитие на съвременните форми на изразяване на културните и творческите индустрии.
По време на парламентарния контрол Емилия Милкова отправи въпрос към министър Банов и за условията, които се създават за развитие на библиотечния сектор у нас. Тя изтъкна от парламентарната трибуна и необходимостта от попълване на фондовете на обществените библиотеки с нови книги и съзване на условия за популяризиране на българските автори сред читателите от различни поколения както в страната, така и в чужбина. „Важно е да се насърчават усилията към дигитализиране на библиотечните фондове, не само за да съхраним книжното богатство, а и да го направим по-достъпно за читателите”, заяви народният представител, като подчерта, че стимулирането на хората към четене и повишаване на тяхното ниво на образованост е сред основните приоритети на всяко развито общество.
„Библиотеките в много от случаите са единствен информационен център по места”, отбеляза министърът на културата и припомни, че през 2018 г. бе успешно реализирана програма в подкрепа на обновяването на библиотечните фондове. „В резултат на обявената конкурсна сесия на обща стойност 1 млн. лв. бяха подкрепени 442 обществени библиотеки за обновяване на фондовете им с книги и други информационни източници. През настоящата 2019 г. бюджетът на тази програма е двойно увеличен и е 2 млн. лв. Предстои актуализиране на правилата за тяхното предоставяне на обществените библиотеки. В момента Министерството на културата е обявило покана до регионалните библиотеки за предоставяне на проектни предложения по реда на Правилата за разпределяне на допълнителни средства за дейност. Максималният размер на исканията е до 5 000 лв.”, информира министър Банов. Той анонсира, че през 2019 г. министерството отново ще подкрепи участието на България на панаирите във Франкфурт, Лайпциг, Москва и Истанбул. „Създадени са и условия за осъществяване на превод на български автори в чужбина, както и за тяхното представяне пред чужда публика. През месеците юни и октомври 2018 г. по Програма „Помощ за книгата” за подкрепа на творчески проекти в областта на книгоиздаването, бяха обявени две конкурсни сесии и бяха подкрепени общо 67 проекта. В момента предстои обявяването на конкурсна сесия за 2019 г. по същата програма”, каза още министърът на културата.