„Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си“.
Едва ли има българин, който да не знае автора на тези думи, от прочита на които просто настръхваш. През 2018-а се навършват 145 години от гибелта на Апостола на свободата.
Споменът за трагичната, но героична смърт е преживял през различни времена, за да стигне днес до нас и да кънти в съзнанието занапред. Васил Иванов Кунчев е роден в скромното карловско семейство на Иван и Гина, където расте заедно със своите братя и сестри.
Малкият Васил е закърмен с духа на родолюбието, справедливостта и любовта към българското. Животът му протича като безкраен низ от духовни и патриотични пориви.
Още в младежка възраст се посвещава на революционно дело и започва активно да работи за изграждането на Вътрешна-революционна организация.
Убеден, че свободата на България ще бъде постигната чрез действие отвътре, Апостола не спира да привлича съмишленици. Предаден, Васил Левски не успява да зърне свободна България. Но заветите му още се пазят в националното съзнание.
Такава е историята на един човек, в която туптят хилядите сърца на родолюбци, дали живота си за свободата. А в дни като този не ни остава нищо друго освен кротко и мълчаливо да сведем глава пред един велик подвиг. Подвиг, на който дължим много.
Припомняме ви срещата на екипа на Novini.bg с потомката на Васил Левски Христина Богданова.
По материала работиха Веселина Спасова и Галя Георгиева