Излезе от печат книгата „КНИЖОВНИТЕ БОГАТСТВА В НАЦИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ“ от поредицата „Колекциите на Националния исторически музей”, инициирана от директора на музея, проф. Божидар Димитров, за популяризиране на културните ценности, съхранявани в най-големия български музей, съобщиха от НИМ.
Колекцията от ръкописни и печатни книги, съхранявани в НИМ, е истинско съкровище на писмени традиции и прецизно изработени кодекси. В музейната сбирка се съхраняват 45 славянски ръкописа и фрагменти, създадени в периода ХІІІ – ХІХ в., 4 гръцки – ХІІ-ХІХ в., 7 арабски – ХVІІІ-ХІХ в., османо-турски документи от ХІХ в., както и внушително количество старопечатни книги – печатани на кирилица, гръцки, латински, френски, немски, английски, италиански.
Внимание заслужава и колекцията от ръкописна и печатна книжнина на българите католици, създадена на български език и записана с латиница, както и над 50 еврейски ръкописи и печатни издания. Така музейната сбирка представя широка панорама на писмените традиции в културната история на човечеството, а пред любознателния читател се разкрива историята на книгата от Средновековието през Ренесанса до модерната епоха.
Сред славянските ръкописи безспорно първо място заема Боянският псалтир, изписан на пергамент през ХІІІ в. Той е не само представителен за ранната, старобългарска редакция на псалтирния текст, но има и собствена интригуваща история. Ръкописът е намерен зазидан в южната стена на Боянската църква по време на реставрационни дейности. Зазиждането на ръкопис в стените на строяща се сграда е било честа практика през Средновековието. Вярвало се е, че книгата, съхраняваща боговдъхновени слова, ще е пазител на цялата постройка. От ХІV в. са запазени 4 ръкописа и един фрагмент. Особено интересен е пергаментният Панигирик от средата на ХІV в., съдържащ преписи на старобългарските книжовници Климент Охридски и Йоан Екзарх. От ХІV в. е препис на Историческа палея (преразказ на Библията в частта от Сътворението до времето на цар Давид с апокрифни елементи) в ръкописен сборник с апокрифни текстове. Фрагменти от този ръкопис се съхраняват в Архива на Македонската Академия на науките. Впечатляващ с украсата си и калиграфското си писмо е Изборният апостол от ХІV в., вероятно изработен в Търново. Тези ранни ръкописи отреждат на НИМ мястото на особено важно хранилище, тъй като е добре известно колко малко ръкописи от тези ранни епохи са оцелели и колко много от българското книжовно културно наследство е трудно достъпно, тъй като се съхранява в чуждестранни библиотеки.
По-късната ръкописна традиция е документирана с една група богато украсени псалтири, свързани с ръкописното средище в с. Аджар (дн. Свежен), Карловско, процъфтяло в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. Във фондовете на музея има ръкописи-автографи на Софроний Врачански, на учителя му Милко Котленски, преписи на реликвата „История Славянобългарска”, дело на българския будител Паисий Хилендарски, положила началото на Българското възраждане. С три ръкописа е представен и видният преписвач и илюстратор от възрожденската епоха даскал Тодор Пирдопски.
Сред гръцките ръкописи интерес представлява преписът на хрониката на Йоан Скилица от ХІІ в., в която се съдържат редица сведения за българската история от времето на цар Самуил. Сред арабските ръкописи впечатление правят преписи на Корана, различни текстове с беседи и тълкувания на религиозни текстове.
Корпусът от старопечатни книги, съхранявани в НИМ, е представителен според критериите на световната музейна практика. Старопечатната книга се явява в културния живот на славянските народи на Балканите, когато те са поставени в условията на чуждо етническо и религиозно владичество. Тя им помага да съхранят етническото си самосъзнание и религиозната си идентичност. Защото началото на кирилското книгопечатане е положено с богослужебните книги. В сбирката на музея има ранни образци на кирилската печатна книга – изданията на Божидар Вукович, реализирани във Венеция, смятана за „люлката на кирилското книгопечатане“.
Сред печатните книги на латински и гръцки има редки и ценни издания на съчинения на Теофилакт Охридски, слова на Марк Тулий Цицерон и др. Трябва да се спомене специално глаголическият Бревиар от 1761 г. като пример на използването на глаголическата азбука в Хърватско почти до края на ХVІІІ в.
В изданието са представени с идентификации, описания и илюстрации най-представителните ръкописи и печатни издания, които се съхраняват в НИМ.