Спряха даренията за реставрацията на старата столица Плиска, оплака се професор Божидар Димитров.
Пред Novini.bg. той разказа, че поради двата метра сняг през зимата работата по реставрацията на Голямата Базилика в Плиска е била спряна.
Но, по думите му, работата е била спряна само на терен. Тук в София са се разигравали отчаяни битки за разрешение за всеки обект - Ротонда, Свещен Кладенец, Баптистериума (Кръщелната), за да бъде продължена реставрацията.
Друго препятствие, пред което са изправени от реставраторския екип, е спряното финансиране.
Припомняме, преди време беше открита дарителска сметка за събиране на средства. Тя отново ще бъде подновена. Работим, но имаме още малко пари, заяви проф. Димитров.
Той изброи някои от големите дарители, сред които са Христо Шарлопов, Георги Самоилов. Руски гражданин пък е дарил над 100 000 лева.
Мен ме радват по-скоро дарители на редовна заплата, които изпращат малки суми, каза директорът на НИМ. Сред тези хора е д-р Спиридонов, който от Швейцария изпраща на всяка заплата по 200 евро.
Най-голям дарител засега остава правителството. Бойко Борисов на два пъти е отпуснал близо 1 милион лева и ще бъде тормозен стига да успее да направи кабинет, каза проф. Божидар Димитров.
Той подчерта, че разликата между строителството и реставрацията е огромна.
Ние не строим завод. Ние нагласяме всяко камъче, като че ли правим операция, обясни тънкостите на процеса той.
Няма срокове за приключване на реставрацията, но проф. Димитров се надява, че това ще стане до една две години, ако има финансиране.
Освен патриотична гордост най-големият християнски храм в Европа до 15 век ще бъде и хитът на следващото десетилетие в културно-историческия туризъм, очаква проф. Димитров.
Назад към историята:
Плиска е възникнала като населено място скоро след историческата за българите победа над Византия през 681 г. за около 200 години ( края на VII в. - 893 г.) Плиска е централна резиденция на българските владетели, първа столица и най-многолюден град на ранносредновековната българска държава.
Най - важната и най-пълно изследвана част на Плиска е укрепената резиденция на българските ханове и князе - т.нар. Вътрешен град. Резиденцията била издигната на мястото на временен бивак, центърът на който бил постепенно застрояван с дворцови постройки. Първите дворци имали изцяло дървена конструкция и кръгъл план, по-късно били добавени отделни постройки от тухли, дялани камъни и хоросан. Защитен с масивна стена от дърво, дворцовият център се разполагал в средната част на т.нар. Вътрешно землено укрепление, затварящо площ от около 0.8 кв. км. През 811 г. Плиска била превзета от войските на византийския император Никифор I.
Дворцвите постройки и дървена защитна стена на ханската резиденция били опожарени. След пожара ханската резиденция била основно преустроена и се сдобила с каменна крепостна стена, затваряща площ от 0.5 кв. м. Вътрешният град на Плиска обхваща площ от 23.3 кв. м., Защитен е с ров и вал. т.нар. Външно землено укрепление, което има дължина близо 20 км.
Около 3/4 от територията на Външния град е обхваната от извършените за малко повече от 100 години археологически изследвания, които продължават и в днешно време.
Тук са проучени множество и разнообразни по характер паметници - болярски имения с масивни каменни постройки и множество оградени със стени дворове, селища на обикновеното население, църкви и манастири, търговско- занаятчийски центрове, водопроводи, възпоменателни могили от езическо време и некрополи от христичнския период.
От тях най-важен за историята на Плиска и на ранносредновековна България след 864г. е цялостно изследваният и експониран комплекс "Архиепископска резиденция и манастир при Голямата базилика" До него отвежда изграденият преди повече от 10 века павиран път, който започва на север от главната порта на владетелския град и е бил предназначен за церемонални шествия.