Защо е важно да се освободим от метафорите на болестта?

Видната американска интелектуалка Сюзан Зонтаг анализира определяните като най-коварни болести на нашето време – ракът и спинът – в две от най-забележителните си есета, които излизат на български език в общото издание „Болестта като метафора. Спин и неговите метафори“.

Зонтаг разглежда болестта не в нейния физиологичен аспект, а в преносното й използване като метафора. Зонтаг е категорична, че болестта сама по себе си не е метафора и най-правилният начин да се гледа на нея – а и „най-здравословният начин на боледуване“ – е най-неподатливият на метафорично мислене.

Ракът, а преди него туберкулозата, са болестите, които най-често са представяни метафорично. Това далеч не е случайно, тъй като и двете заболявания – туберкулозата до началото на XX век, а ракът и до днес – са смятани за неподатливи на лечение, следователно необясними, в епоха на възход както на технологията, така и на науката и съответно медицината. Липсата на ефективен начин на лечение и невъзможността на човек да се справи с тези коварни болести ги забулва в специфична тайнственост, която – подобно на всичко непознато за човека – поражда множество страхове. Страховете ни пък пораждат нелепи действия и отношение към и от страна на болните от нелечими заболявания като отбягване на темата, премълчаване на факти за състоянието на заболелия и др. Цялото това лицемерно отношение показва единствено колко трудно е в напредналото индустриално общество смъртта да се приеме. „За човек, прекарал инфаркт, е също толкова вероятно да умре от втори след няколко години, колкото за онкоболния – да умре от рак. Но никой и не помисля да укрива истината от сърдечноболния: в сърдечния удар няма нищо срамно. А болните от рак ги лъжат не само защото болестта им е (или се смята, че е) смъртна присъда, но и защото тя се възприема като скверна в буквалния смисъл на думата: зловеща, отвратителна, неприемлива за разума. Сърдечното заболяване предполага слабост, чисто механична засечка; в него няма нищо недостойно, нищо от табуто, което някога обграждаше хората с туберкулоза, а днес обгражда болните от рак. Метафорите, свързани с туберкулозата и рака, подсказват някакви специфични ужасяващи жизнени процеси“, допълва Зонтаг.

„Болестта като метафора“ излиза за първи път през 1978 г., докато Зонтаг лекува рак на гърдата. Въпреки това тя не споменава личния си опит в справянето с определяната като „императора на всички болести“ от носителя на „Пулицър“ за изследването си по темата Сидхарт Мукхърджи. Препратки към заболяването, от което страда Зонтаг, се появяват само на места в есето „Спин и неговите метафори“, което излиза десет години по-късно – през 1988 г.

Метафоричното възприемане на нелечимите болести Зонтаг обобщава така: „И все пак едва ли е възможно човек да заживее в царството на болните, непредубеден от зловещите метафори, населили тамошния пейзаж. Това изследване цели осветляването на въпросните метафори и освобождаването от тях.“

Освен с „Болестта като метафора. Спин и неговите метафори“, Сюзан Зонтаг е позната на българския читател и с книгата си „За фотографията“, а до края на годината ще излезе от печат и знаменитият й труд „Към болката на другите“.